„Градинарят и смъртта“: „Фигаро“ определя книгата на Георги Господинов като разтърсващ разказ за бащината памет
Френският вестник „Фигаро“ нарече „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов разтърсващ разказ за смъртта на бащата, пропит от тъга и надежда. Творбата, която е първата след наградата „Букър“ на писателя, изследва премълчаните чувства на едно поколение, за което градината се превръща в глас.
Френският вестник „Фигаро“ нарича новата книга на Георги Господинов, „Градинарят и смъртта“, разтърсващ разказ за смъртта на баща му. Големият български писател, роден през 1968 г., разказва за своя баща със свито сърце, спомняйки си за него както седмиците преди кончината му, така и месеците, които следват.
Авторката на статията, Астрид дьо Лармена, отбелязва, че Господинов запечатва на хартия спомените за своя татко от всички етапи на живота му. Книгата е замислена така, че читателят да не знае от кой край да започне. Това е било и желанието на автора — да няма нито начало, нито край. Именно тази структура добавя дълбочина към творбата, която жанрово се определя като мемоар и елегия, фокусирана върху живота, който си отива.
През май 2023 г. Георги Господинов спечели престижната литературна награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“, който посвети на майка си и на баща си. Това признание му донесе покани от целия свят. „Градинарят и смъртта“ е първата му книга след успеха с „Букър“, което увеличи значително очакванията към творбата.
Между многобройните пътувания, писателят посещава своите родители в тяхното село, намиращо се на 300 км от София. По време на тези посещения, баща му, който преди е бил толкова силен, изглежда много отслабнал. Той изразява притесненията си по непрекия начин, характерен за своето поколение:
„Ела си за малко тук, да си починеш няколко дни“
Синът обаче не успява да разбере скрития смисъл на думите. Бащата се опитва да му каже:
„Остани с мен, не съм сигурен дали ще изкарам зимата“
Вместо да схване това, Господинов повтаря обичайния си съвет: да работи по-малко в градината, защото се изморява прекалено, а всичко, което отглежда, може да се купи в магазина. Бащата, който е на 79 години, отглежда огромна градина с цветя, зеленчуци и плодни дръвчета. Едва след като завършва книгата през пролетта на 2024 г., писателят осъзнава истинското значение на градината за стария човек.
Господинов разкрива, че баща му принадлежи към поколение, което не изразява чувствата си открито, за разлика от майките, които показват любовта си чрез готвене. За градинаря градината се превръща в средство за общуване. Лармена цитира автора, описвайки символиката:
„гласът му и всичко, което премълчаваше. Чрез нея той говореше и думите му бяха ябълки, череши, големи червени домати“
Лармена заключава, че книгата е пропита от тъга, но е обгърната от бледата светлина на надеждата, „като цвете с крехката си красота“. „Градинарят и смъртта“ излезе на френски през август 2025 г. в превод на Мари Врина-Николов. Международният резонанс на творбата е висок: тя продължава да бъде активно представяна и обсъждана в европейските медии през октомври 2025 г..
Само през юли романът получи широко признание във Великобритания, като бе представен като „книга на деня“ от „Гардиън“ на 18 юли и влезе в рубриката „Най-добрите книги на седмицата“ на „Файненшъл таймс“ на 25 юли. В края на юли творбата бе представена и от британското издание The Times Literary Supplement, както и от швейцарския „Нойе Цюрхер цайтунг“.
Успехът продължава и в Централна Европа. Романът оглави литературната класация на австрийската обществена телевизия О Ер Еф за месец август и бе избран за книга на месеца за септември от Главната асоциация на австрийските книжари.
