Горещи бюджетни дебати: Комисията прие НЗОК и ДОО, работодатели и синдикати са в конфликт

Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене двата ключови финансови закона – бюджетите на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Приемането на двата законопроекта протече при силно противопоставяне на социалните партньори, като работодателите остро възразиха срещу основните промени, а синдикатите заеха противоположни позиции по двата документа.

Бюджетът на НЗОК беше приет въпреки силната опозиция. Той предвижда приходи в размер на 5.5 млрд евро, като точната приета от Комисията по финанси сума е 5,571,998.4 хил. евро, включително трансфери от държавния бюджет над 2 млрд. евро. Отбелязва се, че бюджетът на касата е увеличен с допълнителни 34 млн. евро поради очаквана промяна в размера на минималната работна заплата.

Въпреки че премиерът Росен Желязков представи бюджета като рекорден и с акцент върху профилактиката и нови програми, синдикатите не го подкрепиха. Основната им критика е насочена към заложените 230 млн. евро, които трябва да стигнат до младите лекари чрез клинични пътеки за увеличение на заплатите. Според изследванията, от 2026 г. младите лекари без специалност, както и медицинските сестри и акушерките, трябва да получават минимум 1550 евро месечно.

„Няма гаранция, че тези пари ще стигнат по този начин до лекарите и дори се съмняваме, че е законно“

— Любослав Костов, главен икономист на КНСБ

Работодателските организации също категорично отхвърлиха бюджета на Здравната каса, тъй като той запазва досегашната структура без съществени промени. Здравният икономист Шарков отбеляза, че увеличението за превенция и профилактика е сравнително малко, докато за лекарства и болнична помощ са предложени по 10% увеличение.

„При нас над 75% отива за болнична помощ, при 45% средно за Европейския съюз. На превенцията не се обръща внимание. Много малко пари се отделят за генерични лекарство и много за оригинални – 90%“

— Румен Радев, председател на АИКБ

Европейската комисия редовно критикува България за високия дял на доплащанията в здравеопазването. България има приблизително 10 млрд. бюджет за здравеопазване, но гражданите доплащат още около 6 млрд. лева, което означава, че около една трета от здравните разходи се покриват чрез доплащане.

Увеличение на осигурителната вноска с 2 процентни пункта

По отношение на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), Комисията също даде зелена светлина на първо четене. С него се увеличава минималният осигурителен праг до 620.20 евро, както и максималният осигурителен праг до 2352 евро. Най-сериозната промяна обаче е увеличението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, което представлява ръст между 10 и 13%.

Синдикатите подкрепиха бюджета на ДОО, разглеждайки увеличението като необходима мярка за стабилизиране на системата.

„Приходите приемаме за разумни. Ние разглеждаме увеличението на осигуровките като първи стъпки за изпълнение на стабилизиране на пенсионната система в България“

— Ася Гонева, председател на Надзорния съвет на НОИ

Работодателските организации очаквано възразиха остро срещу това увеличение. Председателят на АИКБ, Румен Радев, заяви несъгласието си както с бюджета, така и с увеличението на минималната работна заплата от 1 януари.

„По отношение на бюджета нашите организации бяха против. Ние не подкрепяме увеличението на минималната работна заплата от 1 януари, ние одобряваме размера на осигурителните вноски с 2 процентни пункта“

— Румен Радев, председател на АИКБ

Финансовият министър Теменужка Петкова коментира, че действителното увеличение на осигуровките в бюджетната прогноза първоначално е било 1 процентен пункт, но се е наложило да бъде повишено до 2 процентни пункта. Причината е недостигът на средства и необходимостта от по-голяма компенсация от държавния бюджет.

Въпреки спорните моменти, включително факта, че над 75% от парите в НЗОК отиват за болнична помощ, а не за превенция, и увеличението на осигурителните тежести, Комисията прие и двата законопроекта за първо четене.

Вижте също: Крайният срок за „Декларация живот“ на пенсионерите в чужбина е 31 декември 2025 г.

Вижте също: Голямо благотворително ревю-концерт в Русе: „Сърца без граници“ събират средства за воден център и „Слънчо“

Вижте също: Алпийският символ е задължителен: Защо M+S вече не е достатъчен за истински зимни гуми

Вижте също: Над 1,5 млрд. евро стокообмен: България и Франция търсят по-дълбоко сътрудничество в енергетиката и отбраната

Вижте също: Трите нови улици в „Малинова долина“ влизат в експлоатация до края на ноември, инвестицията е 11 млн. лв.

Вижте също: Русия прие кризисен бюджет: Дефицит от 3.79 трлн. рубли и драстично увеличение на данъците