Гордана Силяновска призова за „креативност“ при тълкуване на протоколите с България

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова поиска нов подход към двустранните документи с България. Тя призова за различно прочитане на протоколите от Съвместната междуправителствена конференция. Този принцип напомня на действията на Скопие в историческата комисия. Там учените от Северна Македония прилагат така наречения „мултиперспективен подход“. Този метод често води до изкривяване на исторически факти и личности. Поради това поведение работата на комисията остава блокирана от години.

Гордана Силяновска-Давкова призова за различно прочитане на протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена конференция между България и Северна Македония. Държавният глава изрази мнението си в предаването „Клик Плюс“ по телевизия ТВ 21. Тя подчерта, че тълкуването на тези документи изисква внимателен и гъвкав подход.

„Креативността понякога е необходима. Има различни възможности за тълкуване на протоколите, но това са въпроси, които изискват внимателен подход“, каза Силяновска.

Думите на президента идват на фона на обсъждания в Европейския парламент. Докладчикът за Северна Македония Томас Вайц внесе своя доклад за страната за 2025 г. Докладчикът на ЕП Томас Вайц предложи правната служба на Съвета да изясни статута на втория двустранен протокол. Това е заложено в изменение 108 към бъдещата резолюция. Целта е да се премахнат неяснотите относно правния му статут в процеса на присъединяване.

Силяновска коментира и личните си контакти с българските държавници. Тя заяви, че е водила дълги разговори с бившия президент Румен Радев. Въпреки различните им гледни точки, тя цени тези отношения. Президентът отбеляза, че възгледите по въпроса за членството в ЕС понякога се променят.

Тя твърди, че Договорът с България не предвижда конституционни промени. Според нея споразумението от 2017 г. не съдържа разпоредби за промяна на основния закон. Тя смята, че тежки ангажименти не могат да се налагат чрез протоколи без парламентарна ратификация. Президентът на Северна Македония твърди, че Договорът от 2017 г. не съдържа разпоредби за промяна на конституцията. Силяновска определя използването на протоколите като опасен прецедент. Според нея те надхвърлят стандартите на Копенхагенските критерии.

Президентът подчерта, че Северна Македония е напреднала значително в подготовката си. Тя смята, че страната върви рамо до рамо с водещите кандидати за ЕС. В определени сегменти Скопие дори изпреварва някои от тях. Силяновска настоява процесът на интеграция да се основава на факти и доказателства.

„Говорим за политика, основана на доказателства, а не на ирационални условия. Това показва, че не само сме рамо до рамо с основните претенденти за бързо членство в ЕС, но сме и по-добри от някои от тях“, подчерта държавният глава.

Македонското законодателство вече е в голяма степен хармонизирано с европейското. Силяновска обаче предупреди, че процесът може да бъде блокиран от държави членки. Тя изрази опасения, че въпроси за история и култура могат да спрат интеграцията. Според нея е парадоксално да се искат гаранции за спазване на решенията на Съда в Страсбург. Тези решения трябва да се прилагат автоматично за всички членове на ЕС.

„Ако Европейският съюз е подписал и ратифицирал Европейската конвенция за правата на човека и е признал юрисдикцията на Съда в Страсбург, тогава е парадоксално да се иска гаранция, че тези решения ще бъдат спазвани. Решенията на Съда трябва да се прилагат за всички членове на ЕС“, подчерта президентът.

Силяновска припомни, че Лисабонският договор защитава националната и културна идентичност. Тя смята, че тези принципи трябва да важат и за страните кандидатки. Междувременно премиерът Християн Мицкоски също изрази опасения за нови и нови условия за ЕС.

През юни 2022 г. Северна Македония прие „френското предложение“. То бе одобрено от всички страни членки на ЕС. Преговорната рамка от 2022 г. изисква включването на българите в македонската конституция преди старта на преговорите. Скопие трябва да спазва Договора за приятелство и двата протокола към него.

Вторият протокол бе подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи. Той задължава Скопие да впише българите като държавотворен народ. Документът също така забранява намеса във вътрешните работи на България. Скопие се ангажира да не претендира за македонско малцинство у нас. Протоколът предвижда още борба с говора на омразата и отваряне на архивите на бившите югослужби. Силяновска наскоро посети Хърватия, което е първа визита на македонски президент там от 2018 г.