Гор Видал: Ледената вода под повърхността на един американски аристократ
Навършват се 100 години от рождението на Гор Видал – писател, провокатор и един от най-острите критици на американското общество. Известен със скандалния си роман „Градът и стълбът“ и исторически епоси като „Линкълн“, той оставя след себе си наследство от хапливи есета, незабравими цитати и легендарни вражди.
На днешния ден през 1925 г. е роден Юджийн Лутър Гор Видал – писател, есеист, политически коментатор и една от най-противоречивите и бляскави фигури на американската литературна сцена. С хаплив език и аристократична осанка, той не се страхува да опише собствената си природа с брутална откровеност.
„Аз съм точно такъв, какъвто изглеждам. Вътре в мен няма топъл, обичащ човек. Под студената ми външност, след като разбиете леда, ще откриете студена вода.“
— Гор Видал
За своите 86 години Видал оставя след себе си над 20 романа, множество есета, пиеси и сценарии за Холивуд. Той обаче е много повече от писател – той е публична институция. С удоволствие участва в телевизионни дебати, където винаги може да се разчита на него за спонтанен афоризъм или унищожителна критика към американската политика. Подобно на Норман Мейлър и Труман Капоти, Видал се наслаждава на славата и провокацията.
Роден във военната академия Уест Пойнт, той е потомък на политическа аристокрация – дядо му по майчина линия е сенаторът Томас Прайър Гор. Тази среда оформя у него интерес към властта и презрение към глупостта. Видал два пъти се кандидатира за политически пост – за Конгреса през 1960 г. и за Сената през 1982 г. – и макар да губи, често се държи като „неизбран президент в сянка“.
„Няма нито един човешки проблем, който да не може да бъде решен, ако хората просто правят това, което ги съветвам.“
— Гор Видал
Литературният му път започва със скандал. През 1948 г. публикува романа „Градът и стълбът“, посветен на ученическата му любов Джими Тримбъл, загинал във Втората световна война. Книгата, която открито разглежда хомосексуалността, е обявена за порнографска и му спечелва място в черния списък на литературната критика за години напред. Това го принуждава да се насочи към писане на сценарии, за да се издържа. Така той става един от най-търсените таланти в Холивуд, като работи (макар и некредитиран) по класики като „Бен-Хур“ и адаптира пиесата на Тенеси Уилямс „Изведнъж, миналото лято“.
През 60-те години Видал се завръща триумфално към романите с исторически творби като „Юлиан“, „Бър“ и „Линкълн“. Тези книги са високо оценени за своята ерудиция и проницателност. Критикът Харолд Блум пише, че въображението на Видал за американската политика „е толкова силно, че предизвиква благоговение“. Въпреки това, собственият му редактор Джейсън Епщайн смята, че егото му пречи да бъде истински романист и го нарича „американската версия на Монтен“, изтъквайки силата му като есеист.
Видал е известен и с враждите си. Той влиза в легендарни словесни сблъсъци с Уилям Ф. Бъкли-младши, когото нарича „крипто-нацист“ в национален ефир, както и с Капоти и Мейлър. След атентатите от 11 септември 2001 г. той пише спорни есета, в които твърди, че САЩ сами са предизвикали атаките с империалистичната си външна политика – позиция, която му спечелва както подкрепа, така и яростни критики.
В личния си живот той прекарва 53 години с партньора си Хауърд Остин, но твърди, че тайната на връзката им е, че не са имали сексуални отношения. Видал отхвърля етикети като „гей“ и настоява, че човешките същества са по природа бисексуални. Когато Остин умира през 2003 г., последните му думи към Видал са: „Не мина ли ужасно бързо?“.
„Разбира се, че мина. Бяхме прекалено щастливи, а боговете не могат да понасят щастието на смъртните.“
— Гор Видал, в мемоарите си „Point to Point Navigation“
През юни 1977 г. писателят посещава и България за Международна писателска среща в София на тема „Писателят и мирът“, заедно с други световни имена като Марио Варгас Льоса и Уилям Сароян.
Гор Видал умира на 31 юли 2012 г. в дома си в Холивуд Хилс. „Ню Йорк Таймс“ го описва като „елегантен, хаплив и всестранно развит литератор, който с известна наслада наблюдаваше това, което обяви за края на американската цивилизация“. Той остава в историята като провокатор, интелектуалец и безпощаден наблюдател на собствената си епоха.
