Голотата на сцената: Естетика, провокация или борба за внимание в българския театър?
Голотата на сцената продължава да е провокативна тема в българския театър, като публиката я приема единствено, ако е естетически обоснована и част от символичния замисъл на режисьора. Актьори като Ненчо Илчев смятат, че младите артисти често използват разголването за привличане на внимание, докато други, като Леонид Йовчев, виждат тялото си като артистичен инструмент.
“Двама чисто голи мъже” с Асен Блатечки и Борислав Вълов . Премиерата предстои на 24 октомври на Открита сцена “Сълза и смях” Сцена от спектакъла “Любовните хватки” на театър “Възраждане” от сезон 2011/2012 г. Плакатът за “Парижката Света Богородица” на театър “София” Леонид Йовчев излиза без дрехи като Хамлет Ролята на Калигула е първата значима роля на Димо Алексиев в театъра. Като 25-годишен млад актьор Димо Алексиев влиза в образа на Калигула и също му се налага да излезе гол на сцената.
Голото тяло на сцената остава една от най-дискусионните теми в съвременния български театър. Дали става дума за режисьорска приумица, търсеща популярност, или за естетически обоснована сцена, публиката често реагира противоречиво. За разлика от киното, където голотата не смущава никого, в театъра, където действието се развива на живо, на няколко метра разстояние, зрителите понякога се притесняват, разсейват се и не успяват да възприемат спектакъла.
Ключов фактор за приемането на голотата е идеята на режисьора. Ако актьорите са „съблечени“ за символична сцена, която показва уязвимост, чистота, раждане или освобождение, публиката възприема това като част от изкуството. Ако обаче сцената изглежда като провокация, това поражда неудобство. Голота не е новост в театъра. Тя се използва като форма на освобождение от табута и израз на автентичност и уязвимост още от 60-те и 70-те години на ХХ век.
Актьорът Ненчо Илчев коментира, че често младите артисти, които все още не са се доказали, използват скандали или голота, за да привлекат вниманието на пазара. Той подчертава, че публиката днес е много по-взискателна: „Ако преди 30 години зрителите харесваха всичко, което се предлага, сега вече имат изисквания да е хубава постановката, да има смисъл в нея.“
„Повечето си мислят, че по този начин привличат зрители. На това се разчита. В цялата тази многотия, за съжаление, и в театъра, и в киното, и в телевизията има много голямо разнообразие. Борбата на младите, които още не са се доказали и искат да се наложат на пазара, е да посягат по такива начини – кой с голотия, кой със скандали, за да може да се обърне внимание към него“
— Ненчо Илчев, актьор
Исторически пример за скандал е спектакълът „Суматоха“, поставен от Иван Добчев в Хасковския театър през 1987 г. Финалът, в който мъртвите герои слизат голи по стълба, шокира публиката. Режисьорът Иван Добчев обяснява, че актьорите са голи „само така, както може да се обитава там горе“. Оценката за представлението тогава е, че „не е мястото и времето за подобни представления“, като част от публиката дори напуска залата.
Нови заглавия и естетическият ключ
Темата остава актуална, като на 24 октомври 2025 г. предстои премиерата на новия спектакъл „Двама чисто голи мъже“ на Открита сцена „Сълза и смях“, режисиран от и с участието на Асен Блатечки. В него, заедно с Борислав Вълов, влизат в ролите на авторитетен адвокат и негов по-млад колега, които се събуждат голи в едно легло без обяснение.
Според Борислав Вълов, много важни са стилистиката и естетиката: „Има правила, по които се върви, когато се работи с голотата в театъра. Ако драматургията го изисква, ако голотата е заложена в основната идея. […] Дали ще бъде пошло, или естетически съобразено, зависи как ще бъде поднесено.“ Пиесата е на френския драматург Себастиен Тиери, чиято творба печели престижната награда „Молиер“. Самият Себастиен Тиери излиза чисто гол да приеме наградата си, казвайки, че „тъпата политика ни е довела дотам да нямаме пари за дрехи“.
Хамлет, Калигула и тялото като инструмент
Актьори от различни поколения са показвали голота в значими роли. Леонид Йовчев се съблича сам по време на репетиция за ролята на Хамлет в постановката на Явор Гърдев. Режисьорът категорично заявява, че сцената „остава“.
„Нямам какво да крия. Тялото ми е инструмент. Музикантът не се срамува да извади от калъфа флейта или китара“
— Леонид Йовчев, актьор
Йовчев подчертава, че ако публиката се е смутила, значи „трябва да бъде натискана по най-болните места – да гледа представление, в което всички са голи“. Той добавя, че тази сцена е част от представлението, а не акцент.
Образът на Калигула също изисква разголване на сцената. Димо Алексиев, който играе Калигула във Варна през 2008 г. (реж. Явор Гърдев), споделя, че по време на сцената не мисли, а просто влиза в ролята. Усилията му се възнаграждават, като година по-късно той печели награда „Аскеер“ за „Изгряваща звезда“. По-късно, през 2017 г., Деян Донков играе същата роля в Народния театър (реж. Диана Добрева), убеден от режисьорката да излезе гол. Тази постановка постига успех не само в България, но и в Япония, където трупата гостува на фестивала в Шизуока. Деян Донков обяснява, че тази провокация е важен ход и истински, неподправен елемент, целящ да заинтригува хората да дойдат да гледат постановката.
В спектакъла „Перфектни непознати“ на театър „София“, режисиран от Стайко Мурджев, Неда Спасова изпълнява сцена, определена от критиците като „най-естетската“. В нея героинята ѝ, разбирайки за изневярата на мъжа си, бавно съблича дрехите си, влиза във ваната и пуска душа, за да „отмие“ предателството. След това, увита в кашмирена кърпа, тя напуска сцената завинаги.
