Големите промени в образованието: „Добродетели и религии“ влиза в час, кметовете губят право да обявяват неучебни дни
Парламентът прие ключови промени в Закона за предучилищното и училищното образование, въвеждайки новия учебен предмет „Добродетели и религии“, по който няма да се поставят оценки. Кметовете губят правото си да обявяват неучебни дни, освен за празника на града, като вече се изисква разрешение от министъра на образованието при извънредни ситуации. Промените също така регламентират математическите гимназии като специализирани училища и налагат мерки срещу сегрегацията.
Образователният министър Красимир Вълчев с депутата от ГЕРБ и бивш учител Йорданка Фандъкова Снимка: Румяна Тонeва
След четиричасови дебати на първо четене в парламента беше приет ключовият законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Промените, приети със 169 гласа „за“, въвеждат редица новости в системата, сред които и дълго обсъждания предмет „Добродетели и религии“.
Новият час по възпитание и добродетели
Учебният предмет „Добродетели и религии“ официално влезе в закона. Въпреки че бяха внесени три законопроекта (на Министерския съвет, на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“), депутатите гласуваха проекта на правителството. Дебатът отново беше най-ожесточен именно по въвеждането на новия предмет. Съпредседателят на групата на ПП-ДБ Николай Денков призова точката да бъде оттеглена, тъй като все още липсва консенсус в обществото и парламента, но предложението не беше прието.
По новия предмет учениците ще изучават основите на православното християнство и на исляма. Родителите и учениците могат да изберат да се изучават и само добродетели. Важна подробност е, че по „Добродетели и религии“ няма да се поставят оценки, гласи новият закон. Образователният министър обясни, че новата политика цели усилване на възпитателната функция на училището.
„Нова политика е усилването на възпитателната функция чрез самостоятелния предмет „Добродетели и религии“. Новото не е религията, а програмата по добродетели. Това ще бъде час по възпитание в добро, по който няма да се пише оценка. Имаме нужда да усилим възпитателната функция – това е основното, което трябва да направим, защото цел на образователната система е да възпитава, да направи децата добри хора освен знаещи и можещи. Точно за това усетихме съпротива – срещу усилване на възпитателната функция“
— образователният министър
Йорданка Фандъкова от ГЕРБ определи проекта като път към по-модерно и качествено образование, отговарящо на съвременните нужди. Тома Биков пък добави, че:
„Нищо лошо няма, ако някой започне да вярва в Бог. Няма случай, в който вярващ православен християнин е направил нещо лошо на държавата“
— Тома Биков
Край на неучебните дни от кмета и ежегодно атестиране
Една от големите административни промени е свързана с правомощията на местната власт. Кметовете вече няма да могат сами да обявяват неучебни дни. Досега те имаха право да отменят до три учебни дни в рамките на годината при непредвидени обстоятелства (като бедствия) или по повод градски празник. В бъдеще, дори и при извънредни ситуации, кметовете ще трябва да искат разрешение от министъра на образованието. Единственото изключение остава денят, в който се чества градският празник.
Засилва се и контролът върху родителите. Глобите за тези, които не запишат децата си в предучилищна група или училище, или не осигуряват присъствието им, се повишават от 50-150 лв. на 80 до 250 лева. При повторно нарушение санкциите достигат до 800 лева. Събраните средства от глоби отиват за съответната образователна институция или общината.
Атестирането на учителите и директорите също търпи промяна. То вече ще бъде ежегодно, вместо веднъж на четири години. Също така, директори, които са избрани на висши длъжности (като депутати, кметове или министри), ще имат възможност да се върнат на същата длъжност след края на мандата си.
Специализирани гимназии и езикова подкрепа
Законовите промени въвеждат и мерки за борба с образователната сегрегация и осигуряване на подкрепа за учениците.
- Общините вече са длъжни да не допускат обособяване на детски градини и училища с концентрация предимно на деца от ромски произход, като за целта ще бъдат разписани критерии. Регионалните управления на образованието (РУО) ще трябва да намаляват приема в такива институции и да пренасочват децата към други училища без етническа концентрация.
- Училищата ще предоставят допълнителна подкрепа по български език на деца, които не го владеят достатъчно добре (включително бежанци или тези, учили в чужбина). Степента на владеене ще се установява от учителите при постъпване. Езиковата подкрепа включва консултации, допълнителни индивидуални часове (за 1-7 клас) или езиков курс. Йорданка Фандъкова посочи именно тези допълнителни часове като начин за намаляване на отпадането от системата.
- Първокласниците вече ще могат да повтарят годината, но само веднъж.
Друга новост е, че математическите гимназии стават специализирани училища. Децата, приети там след четвърти клас, ще могат да продължат образованието си и след седми клас, без да се налага да се явяват на матура.
Освен това, законът предвижда създаването на нова национална платформа за електронни образователни ресурси, където ще се качват дигитални помагала и учебници, одобрени от МОН, както и национален център за кариерно ориентиране. В допълнение, се въвежда и забрана за използване на мобилни телефони в училищата, освен за образователни и медицински цели или при форсмажорни обстоятелства.
