Големите пречки и финалният ход: Как британският посланик Лейдън спаси българските медици от параноята на Кадафи
Британският посланик Антъни Лейдън разкрива задкулисните детайли от сложната дипломатическа операция по спасяването на българските медици от Либия, като подчертава, че основната пречка е била параноята на полковник Кадафи. Дипломатическият пробив е постигнат след като Кадафи е убеден, че трябва да възстанови отношенията си с Великобритания, докато финалният ход е осигурен от президента Саркози и съпругата му Сесилия. Лейдън с гордост си спомня упоритата работа на българското посолство и личното удовлетворение от това, че е успял да помогне.
Посланик Антъни Лейдън изиграва ключова роля в ръководените от Великобритания усилия за освобождаването на българските медицински сестри от Либия. Сагата, продължила години, е низ от препятствия, които дипломатът описва като предизвикателства, преодолявани благодарение на решителността на множество хора.
Първата и най-голяма пречка пред Лейдън е непостоянната личност на полковник Кадафи и неговата параноя относно намеренията на западните страни спрямо Либия. Въпреки това, Лейдън, подпомогнат от човек на ЕС и британски възпитаник психиатър, провежда сложен план, включващ семействата на заразените със СПИН деца.
Дипломатическият пробив настъпва, когато Кадафи, осъзнавайки, че народът го мрази заради провалената му ултрасоциалистическа република Джамахирия, започва да търси сближаване със Запада. Около 1999 г. неговият син Сейф ал-Ислам и бъдещият премиер Шукри Ганем го убеждават, че трябва да възстанови икономиката чрез развиване на отношения с британците. Тази промяна в курса позволява на Лейдън да развие работни отношения с хората около Кадафи, които по-късно използва за освобождаването на медиците, паралелно с работата по оръжията за масово унищожение и случая „Локърби“.
Въпреки успешното развитие, в самия край полковник Кадафи решава да се направи на силен. Поисква някой важен европейски лидер да бъде поканен, за да бъде „погъделичкано егото му“. Тогава френският президент Никола Саркози изпълнява тази роля, а съпругата му Сесилия осигурява самолета за завръщането им. Саркози и Сесилия предоставят транспортния самолет, с който медиците се завръщат у дома. Днес, в светлината на тези събития, президентът Румен Радев наскоро призова за официално признание и освобождаване на Никола Саркози от правните му проблеми, подчертавайки значението на международната дипломация в случая.
Посланик Лейдън категорично заявява, че казусът е комбинация от лошо здравеопазване и геополитика. Болничните власти в Бенгази са отговорни, тъй като не са прилагали подходящи хигиенни процедури, а освен това са продавали оборудването за лична печалба. Липсата на подходяща хигиена в болницата и продажбата на оборудване за собствена печалба са сред причините за трагичния инцидент. В последвалата паника властите измислят историята за българските сестри и палестинския медик, уж подкупени от чуждо разузнаване — твърдения, които западните дипломати определят като параноя и политическа манипулация. Междувременно, процесът срещу медиците е белязан от тежки обвинения и изтезания, като по-късно в България е признато, че Валя Червеняшка е спечелила дело за обезщетение срещу либийските полицаи.
Лейдън никога няма да забрави чувството на ужас, което изпитва на т.нар. процес в Бенгази, където съдията, изглеждащ като пълно отрицание на справедливостта с черно кожено яке и тъмни очила, крещи и обвинява медицинските сестри. Той отбелязва и упоритата работа на българското посолство, назовавайки посланиците Здравко Велев и Людмил Спасов. Най-забележителна обаче е личността на първия секретар Румен Петров, който е правил всичко възможно да помогне на медиците в затвора. Първият секретар Румен Петров демонстрира изключителна отдаденост, като почти получава нервен срив в опитите си да поддържа връзка с тях.
Един от най-ярките му спомени е моментът на новината за свободата им. Докато е на платноходката си до Малта, му се обажда неговият наследник, сър Винсънт Фийн:
„Антъни, нашите приятели се връщат в София. Реших, че ти трябва да научиш пръвя.“
— сър Винсънт Фийн, наследник в Малта
Лейдън допълва:
„Това беше един от най-забележителните телефонни разговори в живота ми.“
Няколко месеца по-късно, докато е в Мавритания, получава обаждане от самите медицински сестри, събрани в София, които искат да му кажат:
„Благодарим Ви, посланик.“
— медицинските сестри
Случаят в Либия показва на българите предимствата на членството в ЕС. Въпреки че днес Кадафи е мъртъв, Саркози е в затвора, а Великобритания е напуснала ЕС, Лейдън не се определя като герой. Той вярва, че една от големите радости на дипломацията е възможността да помогнеш, когато някой е в беда. Той е прилагал този принцип и преди, като е помогнал на британски учител с шизофрения в Саудитска Арабия и е отървал от затвора 31 британски граждани в Мароко. Посланик Лейдън смята, че голямата радост на дипломацията е да си в позиция да помогнеш на човек в беда.
„Не, не, моля Ви! Факт е обаче, че една от големите радости на дипломацията е, че от време на време се оказваш на място, където някой е в беда – и ти си в позицията да помогнеш.“
— Посланик Лейдън
