Годишната инфлация достигна 5.6% – най-висока от октомври 2023 г.
Годишната инфлация в България се ускори до 5,6% през септември 2025 г., което е най-високото ниво от октомври 2023 г. насам, въпреки месечната дефлация от 0,8%. КНСБ отчитат, че стойността на малката потребителска кошница е нараснала с 0,5% спрямо август, а цените на основни стоки като прясното мляко остават по-високи, отколкото в редица държави от ЕС.
Инфлацията в България продължава да бъде под наблюдение, след като годишният темп на покачване на цените достигна 5,6% през септември 2025 г. Това е най-високото ниво, регистрирано от октомври 2023 г. насам. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че въпреки ускоряването на годишния показател, на месечна база е отчетена дефлация от 0,8%.
В същото време Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отчете увеличение на стойността на малката потребителска кошница. Според наблюденията на синдиката, през септември 2025 г. кошницата поскъпва с 0,5% спрямо август. От началото на годината (според НСИ) цените на стоките и услугите в малката кошница са се повишили с 4,7%.
Натискът върху цените остава висок, въпреки месечното забавяне
Месечната дефлация от -0,8% означава, че средно през септември някои стоки и услуги са поевтинели спрямо предходния месец. Средногодишната инфлация за периода октомври 2024 – септември 2025 г. спрямо година по-рано е 3,8%, което показва по-бавни темпове спрямо пиковите стойности. Инфлацията по общия европейски стандарт (ХИПЦ) също показва забавяне на месечна база (-0,6%), но годишната хармонизирана инфлация се ускорява до 4,1%.
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, Виолета Иванова, коментира, че:
„Наблюдава се задържане на месечна база, но вече при достигнати високи от предходните години“
— Виолета Иванова, заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ
Статистиката сочи, че инфлацията у нас остава едноцифрена вече 28 месеца, след като през септември 2022 г. достигна рекорден връх от 18,7%.
Образованието и облеклото водят поскъпването
Данните на НСИ показват най-значително увеличение на цените в две основни групи през септември: „Образование“, където цените се повишават с 4,5%, което съвпада със старта на учебната година. Следва групата „Облекло и обувки“ с увеличение от 1,0%. Други групи с ръст включват „Разнообразни стоки и услуги“ и „Съобщения“ (по 0,5%), както и „Алкохолни напитки и тютюневи изделия“ (0,4%).
Най-осезаемо намаление на цените е регистрирано в: „Развлечения и култура“ (-9,9%), „Ресторанти и хотели“ (-0,9%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0,1%). Цените в групите „Транспорт“ и „Здравеопазване“ остават без промяна.
КНСБ: Българските цени са по-високи от европейските
КНСБ продължава да отчита значителни разлики в цените по региони в страната. Анализът на синдиката за малката потребителска кошница показва, че някои основни хранителни продукти у нас са по-скъпи, отколкото в големи европейски държави.
Цената на брашното и прясното мляко в България е най-висока в сравнение с Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Например, средната цена на прясното мляко в България е 1,82 евро, докато в Германия е 1,79 евро, а във Франция – 1,37 евро.
Синдикатът анализира и покупателната способност чрез малката потребителска кошница, чиято стойност за България е 57,15 евро. Гражданин с минимална работна заплата може да закупи тази кошница едва 9,6 пъти в България. За сравнение, в Румъния кошницата може да бъде закупена 16,5 пъти, а в Нидерландия – 33,4 пъти.
Натрупаната инфлация
В дългосрочен план натрупаната инфлация остава сериозен проблем. Натрупаната инфлация, измерена с Индекса на потребителските цени (ИПЦ), за последните три години (септември 2025 г. спрямо септември 2022 г.) достига 13,5%. За последните пет години (септември 2025 г. спрямо септември 2020 г.) натрупването е още по-значително – 41,1%.
