„Годината на магическото мислене“ в Театър 199: Между рационалността и спасителната илюзия

Премиерата на „Годината на магическото мислене“ в Театър 199 предизвика силни реакции. Монодрамата, адаптация на книгата на Джоун Дидиън, е поставена от режисьора Стайко Мурджев. В главната роля е Анастасия Лютова, чието изпълнение е определено като изключително.

Пиесата е базирана на автобиографичната книга на американската писателка Джоун Дидиън. Тя е написана преди 20 години, след като авторката губи съпруга си Джон Грегъри Дън. Книгата разказва за травмата от загубата и опита за справяне с нея. Дидиън получава много литературни награди, включително медал за хуманитаристика от Барак Обама.

Режисьорът Стайко Мурджев и актрисата Анастасия Лютова са поели риска да поставят тази сложна пиеса. Те вярват, че българската публика ще прояви интелектуален стоицизъм. Текстът описва ужаса от загубата с изключителна рационалност. Дидиън анализира събитията научно, без сантименталност или плач.

Въпреки рационалния подход, героинята търси и ирационални начини за справяне. Тя залага на философията на магическото мислене. Това е психологически феномен, свързан със суеверия и ритуали. Например, вярата, че ако оставиш вещите на починалия, той може да се върне. Тази вяра дава надежда за обратен ход на необратимото.

Джоун Дидиън разказва две паралелни истории. Едната е за осъзнаването на смъртта. Другата е за света на магическото мислене, който се превръща в спасение. Магическото мислене често служи като механизъм за контрол над несигурни събития. То помага за справяне с тревожността и страха от неизвестното.

През 2007 г. авторката сама адаптира текста за сцена. Пиесата е поставена на Бродуей под режисурата на Дейвид Хеър. В главната роля тогава е прочутата Ванеса Редгрейв. За българската постановка репетициите започнаха с амбицията да пресъздадат тази дълбочина.

Стайко Мурджев поверява ролята на Анастасия Лютова. Нейната дикция и сценично присъствие са впечатляващи. Актрисата пресъздава историята с пресъхнали сълзи и размазан грим. Сценографията е дело на Никола Налбантов, а музиката на Петър Дундаков. На заден план е прожектирана вода, символизираща водовъртеж от чувства.

Разказът е дистанциран, като на патолог по време на аутопсия. Този натуралистичен подход е без театралничене и топлина. Някои смятат, че подобен рационален разказ има терапевтичен ефект. Особено за хора, преживели неочаквана загуба.

Рецензиите и информацията за премиерата в Театър 199 бяха публикувани в няколко български издания. Те отразяват постановката с Анастасия Лютова и Стайко Мурджев. „Годината на магическото мислене“ е включена като основно заглавие в програмата на Театър 199. Това доведе до засилен интерес и бързи разпродажби на билети.

Книгата на Джоун Дидиън, отличена с Националната литературна награда през 2005 г., е мемоар. Темите за траура, рационализацията на загубата и магическото мислене обясняват режисьорския подход. Анастасия Лютова е отбелязвана за отлична дикция и силно сценично присъствие. Сценографията и музиката допълват минималистичния тон на представлението.