Година след трагедията: „Мама срещу машината“ — Сърбия се събуди и нищо не е същото
Година след трагедията със срутената козирка в Нови Сад, отнела живота на 16 души, студентските протести в Сърбия продължават вече осми месец. Майката на един от загиналите, Дияна Хърка, започна гладна стачка под мотото „мама срещу машината“, изисквайки пълна отговорност, включително от президента Вучич. Движението се политизира и подготвя изборни листи, фокусирайки се върху установяването на правото и честните избори, преди външната политика.
Сърбия преминава през дълбока обществена промяна, чийто катализатор стана трагедията в Нови Сад. Измина година, откакто рухването на козирката на железопътната гара отне живота на 16 души. Студентите, които протестират вече осми месец, изпяха песента “Цъфти череша” в Нови Сад на 1 ноември, символизирайки загубата, но и пробуждането на съзнанието. В този край, според протестиращите, вече нищо не е същото.
Трагедията от Нови Сад се превърна в национален символ за искане на отговорност. Козирката, построена през 1964 г., е била реконструирана през юли 2024 г., но според източници, конструкцията е била в лошо състояние. След инцидента министърът на строителството Горан Весич подаде оставка, но отказа да поеме вина. Протестиращите обаче настояват за пълно разследване, публичност на договорите с китайските фирми, участвали в реконструкцията, и оставки на ключови фигури като премиера Милош Вучевич и кмета на града.
Майката Дияна Хърка започва гладна стачка пред сръбския парламент. Тя е майката на загиналия Стефан и се превръща във фокус на движението. Тя търси развръзка, заявявайки, че 16 минути мълчание за Дияна са непоносими. За нея борбата е между личностния морал и бездушието на управляващите.
„Вижте! Ето за това си струва да се умре! Това не се цапа, не се продава. Вижте какво пише на фланелката – „мама срещу машината“. Те са машината, аз съм мама.“
— Дияна Хърка
Студентският протест демонстрира впечатляваща воля и организация. За да достигнат до митинга в Нови Сад, някои от участниците извървяха пеша 16 дни. Студентите събраха десетки хиляди граждани, показвайки, че „духът на съпротивата в Сърбия все още е жив“.
„Събирането в Нови Сад показа, че след като известно време нямаше митинги, духът на съпротивата в Сърбия все още е жив. И гражданите продължават своята борба за правда и истина.“
— Танасие Маринкович
Политическият обрат на протеста
В продължение на месеци студентите избягваха прякото политизиране. Днес те вече подготвят свои изборни листи. Тези листи целят да представляват „широк фронт от обществени групи“, включващ лекари, просветни работници и селски стопани.
„В нашата листа няма да има политици нито от властта, нито от опозицията. Ще има широк фронт от обществени групи, които ни подкрепяха: лекари, просветни работници, селски стопани, много от нашите преподаватели. Листите се избират внимателно. Там са хора, на които наистина имаме доверие.“
— Вукашин Джинович
Студентското движение ясно дефинира приоритетите си: външната политика не е ключов темел на тяхната борба. Те се борят за утвърждаване на правото, честни избори и свободни медии. Едва след установяването на тези фундаментални ценности, гражданите ще могат да решат за външната политика.
Властта отговаря със скептицизъм и отлагане. Президентът Александър Вучич се опита да се извини, но студентите не приеха. Според оперната звезда и преподавател Катарина Йованович, Вучич е предприел и открити репресивни мерки, като спиране на влаковете, автобусите и дори водата за Нови Сад. Журналистката Лиляна Смайлович отбелязва, че Вучич постоянно отмества датата за предсрочни избори, което се случва с отслабването на протестите.
Разделението в сръбското общество е видимо дори пред парламента. Там се намира палатковият лагер на контрапротестиращите, известни като Чациленд. Дияна Хърка твърди, че контрапротестиращите работят за пари, докато протестиращите правят всичко „от любов“. Полицейски кордон разделя двете Сърбии, като всяка нощ се стига до провокации, бомбички и бутилки, прехвърляни през кордона. Опозиционният депутат Мариника Тепич твърди, че безредиците по време на протестите са провокирани от „подсадени елементи“.
Дияна Хърка, 47-годишна майка, работила в ресторант, днес се е превърнала в неочакван лидер на движението. Нейните искания са ясни: пълно разследване за падането на козирката, включително отговорност на Вучич и Додик, изпълнение на студентските искания и обявяване на избори. Въпреки нарастващото политическо деморализиране, тя е категорична:
„Ще издържа докрай!“
— Дияна Хърка
