Година по-късно: Рая Назарян оглави 51-вото НС след оттеглянето на Наталия Киселова
Рая Назарян от ГЕРБ-СДС бе избрана за председател на 51-вото Народно събрание, след като Наталия Киселова от БСП-ОЛ подаде оставка. Изборът е част от постигнатото коалиционно споразумение за ротация на поста на всеки 10 месеца, което цели преодоляване на политическата криза. Назарян е избрана с подкрепата на 129 депутати от управляващото мнозинство.
След едногодишен период и на фона на политическа криза 51-вото Народно събрание (НС) избра своя втори председател. На 29 октомври 2025 г. Наталия Киселова (БСП – Обединена левица) подаде заявление за оттегляне от поста, а нейното място бе заето от Рая Назарян (ГЕРБ-СДС).
Изборът на Назарян стана факт точно една година, след като предишният председател бе избран, нарушавайки парламентарната традиция. Припомняме, че изборите през октомври миналата година бяха спечелени от коалиция ГЕРБ-СДС с 26.9%, докато БСП-ОЛ остана на пето място със 7.56% от гласовете. На 6 декември обаче за председател на парламента бе избран представител от петата по численост парламентарна група, което според мнозина представляваше изключение от нормалността и не беше феърплей.
Рая Назарян, която е народен представител от победилата коалиция ГЕРБ-СДС, е адвокат с над 12 години юридически стаж, специалист по медиация и извънсъдебно уреждане на спорове, и е завършила право в УНСС. Тя е била народен представител в 48-ото, 49-ото, 50-то и 51-вото Народно събрание, като в 49-ия парламент е председател на Комисията за противодействие на корупцията.
На днешното пленарно заседание мястото на Киселова бе заето от заместник-председателя на парламента от най-голямата парламентарна група – Рая Назарян, съгласно правилника за работа на НС. Кандидатурата ѝ бе подкрепена от 129 депутати, включително от ГЕРБ-СДС, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, както и четирима независими депутати. Опозицията (ПП-ДБ, Възраждане, АПС, МЕЧ и Величие) гласува против, а 14 депутати от ПП-ДБ се въздържаха. От „Възраждане“ предложиха за председател Цончо Ганев, който обаче получи подкрепа само от собствената си парламентарна група и Величие.
След избора Георги Кръстев от ГЕРБ поднесе букет червени рози на новия председател, а Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) заяви, че днешният ден е голям за българската демокрация, показвайки какво означава коалиционна култура.
Оттеглянето на Киселова е част от необходимия компромис, направен от ГЕРБ-СДС за преодоляване на политическата криза и избягване на шести поред парламентарни избори. Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, потвърди, че се подписва коалиционно споразумение, в което ще залегне ротация на поста на всеки 10 месеца между трите партии.
„Днес подадох заявление, с което се оттеглям от длъжността председател на НС. През изминалите дни беше казано, че в политиката никой на никого не е длъжен – напротив. Дължим – на гражданите, които преди една година гласуваха за всички нас… Днес се оттеглям и по този начин показвам как трябва да се постъпва с чувство на дълг и отговорност към парламентарната практика в условията на съвместно управление.“
— Наталия Киселова
„Благодаря Ви за гласуваното доверие! Приемам този избор с респект и ангажираност. Позицията на председател на НС не е пост, а задача – да поддържа добрия диалог между политическите опоненти, да представлява законодателя в стриктната правна рамка на компетенциите му. Председателят не представлява себе си, а Народното събрание като институция. Аз ще работя НС да има добре организирана работа и да бъде достойно представлявано в своята същност.“
— Рая Назарян, председател на НС
От БСП-ОЛ, Драгомир Стойнев, подчерта, че резултатът от тежкото решение е липсата на предсрочни избори и наличието на стабилизирано правителство, като БСП-ОЛ е стабилизиращият фактор в съвместното управление. Николай Денков (ПП-ДБ) определи случилото се като „единственото, което им се е сторило безопасно“ след изпълнението на Борисов.
Експертите отбелязват, че въпреки компромисния характер на ротационното решение, то е правилно. Тази „ротационна логика“ предполага, че след една година с втори председател, след 10 месеца може да има и трети, като не се изключва и четвърти. По този повод, в коментар се призовава след редовните парламентарни избори през октомври 2028 г. да бъде прекратен експериментът с ротацията и за председател на 52-рото НС да бъде избран депутат от победилата партия.
Като ключов приоритет за настоящия парламент се посочва задължителното премахване на машинното гласуване от Избирателния кодекс. Изразява се надежда, че с този ход и приемането на еврото от 1 януари, животът в България постепенно ще се нормализира.
