Глобалното затопляне измества рекордно размножителния период на пингвините

Размножителният период на пингвините в Антарктика се е изместил с две седмици по-рано. Това показват данни от десетгодишно проучване, цитирано от осведомителните агенции. Учените определят промените като „рекордни“ и ги свързват с климатичните изменения. Изследването е публикувано в списанието „Journal of Animal Ecology“ по повод Световния ден на пингвините.

Екипи от Оксфордския университет и университета „Оксфорд Брукс“ са наблюдавали пингвински колонии от 2012 до 2022 г. Използвани са десетки камери в 37 колонии на Антарктическия полуостров и субантарктически острови. През този период Леденият континент се е затоплил драстично.

Учените са установили, че средната дата, на която гнездещите пингвини заемат местата си за размножаване, се е изместила с рекордна скорост. Най-голямата промяна е при пингвините дженту – техният размножителен сезон се е изместил средно с 13 дни, а в някои колонии – с до 24 дни. Антарктическите пингвини и Адели са започнали да се размножават с около 10 дни по-рано.

Това изместване при дженту е рекорд за промяна във фенологията сред всички птици и вероятно гръбначни животни. Фенологията описва сезонни събития като размножаване, повлияни от продължителността на деня, температурата и наличието на храна.

Изследователите предупреждават, че тези промени могат да застрашат достъпа на птиците до храна. Възможна е и повишена конкуренция между видовете. Това увеличава риска от „срив на екосистемата“ на Антарктида. Антарктида кипи от живот, но е изправена пред сериозни предизвикателства.

Рекордните промени са резултат от намаляването на морския лед. Влияние оказват и по-голямата продуктивност на океаните и повишаването на температурите. Температурните регистратори показват, че местата на пингвинските колонии се затоплят с 0,3 градуса Целзий годишно. Това е четири пъти повече от средното за Ледения континент (0,07 градуса), който е вторият най-бързо затоплящ се регион в света.

Не е ясно дали промяната в размножителния период влияе на успеха му. Възможно е да е част от адаптацията на видовете. Промените обаче могат да предизвикат несъответствие между хищници и жертви. Това би повлияло на успеха при отглеждането на малките. Пингвините също могат да влязат в конкуренция за ресурси. Специалистите предупреждават, че не е ясно доколко видовете ще могат да се адаптират към продължаващото покачване на температурите.

„Нашите резултати показват, че вероятно ще има „победители и губещи от климатичните промени“ от тези видове пингвини“, каза водещият автор на проучването д-р Игнасио Хуарес Мартинес.

Според него, субполярните условия на Антарктическия полуостров благоприятстват видове като дженту. Но не и арктическите пингвини Адели.

„Пингвините играят ключова роля в хранителните вериги на Антарктика, а загубата на разнообразието на пингвините увеличава риска от разпадане на екосистемата“, допълни изследователят.

„Тъй като пингвините се считат за „индикатор за климатичните промени“, резултатите от това проучване имат значение за видовете по цялата планета“, отбеляза съавторката д-р Фиона Джоунс от Оксфордския университет.

Макар общата тенденция да е към спад, има случаи на ръст в популациите. Например, близо до руската станция Мирни, през май са отчетени 18 700 императорски пингвина. Това е няколко пъти повече от историческия максимум от 1962 г. Все пак, популацията на императорските пингвини в Антарктика е намаляла с почти 25% заради климатичните промени и нестабилния морски лед. До края на века, 65% от антарктическата флора и фауна може да изчезне. Учените продължават да наблюдават дали тези рекордно ранни размножителни сезони ще повлияят на успеха на пингвините.