Главен икономист от Хърватия: Надуването на заплатите в публичния сектор, а не еврото, е истинската опасност за икономиката
Според главния икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия Хрвойе Стоич, приемането на еврото е допринесло за инфлацията с по-малко от един процент. Истинската опасност идва от драстичното увеличение на заплатите в публичния сектор, което изсмуква работна ръка от частния бизнес и принуждава компаниите да вдигат възнагражденията далеч над ръста на производителността. Той препоръча на България да контролира разходите за труд в държавния сектор и да инвестира приоритетно в производителност и иновации.
Хрвойе Стоич, главен икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия
Преходът към еврото не е основната причина за високата инфлация в Хърватия, въпреки че страната прие единната европейска валута на 1 януари 2023 г. в разгара на глобалния инфлационен цикъл. Това заяви Хрвойе Стоич, главният икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия, по време на свое гостуване в България. Според него, ефектът от приемането на еврото върху цените е бил едва около 0,4 процентни пункта, докато истинският проблем идва от драстичното увеличение на разходите за труд.
Стоич обясни, че Хърватия е започнала процеса по присъединяване към еврозоната още през 2017 г. и е успяла да постигне фискална консолидация и да вмести показателите си в Маастрихтските критерии преди пандемията. Поради тази причина процесът не е могъл да бъде спрян заради последвалите кризи.
Инфлацията е следствие от ниска производителност и високи заплати
Хърватската инфлация достигна двуцифрени стойности, което според Стоич доказва, че смяната на валутата не е основният двигател. Основната структурна слабост е ниската производителност на труда, характерна за много източноевропейски икономики, включително България.
След като страната получи зелена светлина за еврозоната, правителството започна рязко да увеличава разходите за заплати в публичния сектор. За последните пет години Хърватия на практика е удвоила разходите за заплати в публичния сектор, които сега представляват 14% от БВП — второто най-високо ниво в ЕС след Дания.
„Публичният сектор изсмуква кадрите от частния и го принуждава и той да вдига заплатите много над производителността на труда и икономическата реалност“, коментира Стоич. Този натиск се засилва и от социалните политики. След като правителството е повишило минималната работна заплата, всички заплати по колективните трудови договори, покриващи близо 70% от икономиката, автоматично са се повишили.
Драматичните интервенции в разходите за труд убиват някои компании. Като пример, Стоич посочи една от топ 5 компаниите износители в Хърватия, производител на кожени седалки за авиацията и автомобилопроизводителите, чийто годишен оборот се е свил от 300 милиона евро до 50 милиона евро.
Ограничаването на цените има обратен ефект
Опитът на хърватското правителство да ограничи инфлацията чрез налагане на тавани върху цените на основни хранителни стоки също е дал негативни резултати. Тази „краткосрочна тактика“ е довела до нещастен край за местното производство на храни, тъй като маржовете на печалбата са ерозирали.
Производителите са започнали да влагат по-евтини суровини в продуктите си, а по-силни европейски компании са използвали момента да изнасят излишъците си под пазарната цена, което допълнително е навредило на местния бизнес. Заради ерозиращите печалби големи чуждестранни инвеститори, като френската Lactalis, са преразгледали и намалили значително инвестициите си в страната.
По отношение на енергийната сигурност, Хърватия има късмет. Страната никога не е била зависима от руски петрол и газ, тъй като купува от средиземноморския пазар и е инвестирала в терминал за втечнен природен газ (LNG) на остров Крък. Освен това, страната има дял в атомната електроцентрала в Кръшко, която споделя със Словения.
Препоръки за България
Хрвойе Стоич изтъкна, че след влизането в еврозоната и в Шенген, фирмите ще бъдат изложени на още по-жестока конкуренция. Неговият съвет към правителството и бизнеса в България е базиран на горчивия опит на Хърватия:
- Правителството трябва да насърчава компаниите да инвестират по всякакъв начин в производителност.
- Трябва да се обърне сериозно внимание на разходите за заплати в публичния сектор, тъй като тяхното разрастване дава грешен сигнал за цената на труда и убива конкурентоспособността.
- Инвестирайте в образователната система, в нови умения и в научноизследователска и развойна дейност.
Според Стоич, инвестициите в иновации и образование са единствените истински фактори, които могат да променят играта за икономиката.
