„Гласът на бащите“ заведе мегаиск за дискриминация срещу всички съдилища у нас
Сдружение „Гласът на бащите“ заведе колективен иск за дискриминация по пол срещу всички български съдилища в Софийския районен съд на 6 ноември 2025 г. Организацията претендира за обезщетения между 5 и 10 милиона лева заради системната практика, създаваща „уикенд татковци“ и приемаща мъжете за „втора ръка хора“ в семейните дела. Искът подчертава, че тази практика нарушава както правата на родителите, така и основните човешки права на децата за личен и семеен живот с двамата родители, като България вече е осъждана 11 пъти от ЕСПЧ по подобни казуси.
Според Сдружението, искът е свързан с „утвърдена практика на дискриминация срещу родители от мъжки пол" Снимка: Pixabay
Неправителствената организация Сдружение „Гласът на бащите“ предприе безпрецедентно действие, като заведе колективен иск за дискриминация срещу всички български съдилища. Производството е образувано в Софийския районен съд на 6 ноември 2025 г. Искът е фокусиран върху системната дискриминация по пол, произход и семейно положение в делата от семеен характер.
Според представителите на сдружението, сред които бизнесмените и общественици Андрей Едрев, Андрей Мачуганов и Стефан Августинов, съдебната система прилага утвърдена практика на дискриминация срещу родителите от мъжки пол в делата за родителски права, развод и производствата по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). По предварителни оценки, претендираните обезщетения, свързани с предполагаемата дискриминация за период от 15 години (започващ от 01.01.2020 г.), могат да достигнат между 5 и 10 милиона лева.
„В продължение на десетки години, българската съдебна система – в случая обективирана чрез изредените по-горе ответници – третира бащите като „втора ръка хора“ в семейното правосъдие за създаване на „уикенд татковци“, като съдът при всяко положение счита, че майката е трябва да получи правата на децата по презумпция. За бащите се определя режим на лични отношения от два уикенда (в общия случай – непълни) и евентуално няколко часа в делничен ден, плюс ваканционно време. Тази практика обаче НЕ Е обективирана в никакъв нормативен или поднормативен акт, задължаващ или създаващ причина съда да я прилага“
— От исковата молба на Сдружение „Гласът на бащите“
Организацията подчертава, че тази практика не само поставя мъжете в неравностойно положение, но и отнема основни човешки права на децата – правото на личен и семеен живот с двамата родители. Това право е дефинирано в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
„Тази практика поставя в неравнопоставено положение мъжете и жените спрямо възможността да полагат родителска грижа за децата си. Едновременно с това зарадидискриминационния характер на тази практика биват отнемани основните човешки права и на децата – правото на личен и семеен живот с двамата си родители, дефинирани в чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.“
— Позиция на Сдружение „Гласът на бащите“
Сдружението посочва, че масово съдилищата в страната погрешно приемат, че временното предоставяне на родителска отговорност на единия родител лишава другия родител от права. Тази практика води до това, че в 90% от случаите лишен е родителят от мъжки пол – бащата. В делата по ЗЗДН пък е изградена стабилна дискриминационна практика, при която в над 80-90% от производствата жената еднозначно е приемана за „жертва“, а мъжът – за „насилник“, независимо от обстоятелствата.
България вече има тежко досие пред международните институции. Страната е осъждана единадесет пъти в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) заради отказа си да положи позитивна грижа за спазването на правото на личен и семеен живот. Поне в четири от тези случаи българският съд е посочен като първопричина за неравностойното отношение към ищците.
Отговорите, получени от сдружението по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), показват, че няма яснота как и защо се е появила и уеднаквила тази практика за минимален режим на лични отношения във всички съдилища в страната. Това повдига въпроси дали масовите сходства в решенията не се дължат на колективно пристрастие, както обяснява Нобеловият лауреат по икономика Даниел Канеман в книгата си „Шум“.
Друг проблем, който сдружението посочва, е подборът на съдии. Твърди се, че административните ръководители допускат до назначаване предимно жени, което нарушава принципа на равнопоставеност и логично води до това, че съдия жена и майка по-често предпочита да възложи родителската отговорност на майката.
Въпреки че Сдружение „Гласът на бащите“ официално заведе иска на 11 ноември 2025 г., към момента няма публично изразени официални позиции или реакции от страна на българските съдилища или държавните институции по повод заведеното дело.
На световно ниво обаче тенденциите са насочени към изравняване на родителската отговорност. В САЩ процесът за въвеждане на ново федерално законодателство за споделено родителство е в ход, като се очаква то да влезе в сила до средата на 2026 г. В Европа Дания е лидер, където от 01.01.2025 г. действат категорични мерки срещу неизпълнението на съдебни решения за режим на лични отношения, включително тежки наказания за родителско отчуждаване, стигащи до затвор.
