Гигантска котва от XIX век открита до Царево: Спорове за съхранението ѝ

Огромна котва от XIX век е открита в залива на Царево. Тя е извадена от водолази и предизвика ожесточени дебати. Според експерти, находката е една от най-големите в Черноморието и Средиземноморието. Местната община планира реставрация и експониране на пристанището. Подводни археолози обаче предупреждават за риск от разрушаване.

Водолазът Емил Бачев прави необичайното откритие сред изхвърлени гуми. Той веднага осъзнава значимостта му.

Аз, още като я видях, прецених, че е много по-добре тази котва да се извади и да стане достояние на Царево, на градчето, на хората,

споделя Бачев. Той информира местния музей и общината. Изваждането от 9 метра дълбочина се оказва предизвикателство. Първоначалните оценки за теглото ѝ са около 3 тона. Други подобни открития също изискват прецизна работа.

Експерти датират котвата от XIX век, по времето на Кримската война. Тогава множество английски кораби плават в Черно море. Тя е от типа „Паркър“ и не е руска.

Почти съм сигурен, че е най-голямата откривана в Черно море, а и в Средиземно море …Идеална форма, много добро желязо, докато руското желязо е малко по-инакво…,

обяснява д-р Атанас Орачев, уредник на Музея на котвата в Ахтопол. Вероятно английски търговски кораб е търсил убежище от буря. Той е пуснал котва в единственото спокойно заливче по странджанското крайбрежие. Внезапна буря е скъсала котвената верига.

Котвата е престояла на дъното почти 200 години, запазена от тинята. Община Царево се ангажира с нейната реставрация. Заместник-кметът Дениз Диханов заявява, че ще преценят технологията. Котвата е с дължина около 5 метра и тегло 3-4 тона. Засега няма официални съобщения от общината за конкретни стъпки по реставрацията.

Подводните археолози обаче изразяват сериозни опасения. Според гл. ас. д-р Найден Прахов от Центъра за подводна археология, ваденето е прибързано. Реставрацията е трябвало да започне незабавно.

Инак тя ще започне съвсем скоро да се разпада, да деградира. Тъй като в нея има абсорбирани соли, при изсъхването те кристализират, което води до безвъзвратно разрушаване на тази котва,

предупреждава д-р Прахов. Всеки обект, престоял над 100 години на дъното, е културна ценност. Според конвенцията на ЮНЕСКО, изваждането му изисква съгласуване. Необходимо е и археологическо проучване. Липсата на такъв протокол води до загуба на ценна научна информация.

В момента, в който тя е извадена, като е загубен контекста на намирането и на това къде е лежала на дъното, така че това е загубена информация,

допълва д-р Прахов. Международните практики препоръчват такива обекти да останат на дъното. Това е най-добрият начин за съхранение на техния контекст. Липсата на официално проучване може да доведе до правни проблеми. Няма публични реакции от Министерството на културата по казуса. Експерти предупреждават за риск от бърза корозия при неподходящо съхранение.