Героят от Дойран: Как ген. Владимир Вазов победи британците и бе почетен в Лондон

Животът на генерал Владимир Вазов е забележителен пример за войнска доблест, държавническо мислене и ирония на съдбата. Като син на Минчо и Съба Вазови, той преминава през огъня на Освобождението, за да се превърне в един от най-великите стратези на българската армия. Въпреки че Дойранската позиция остава непревзета и до днес се изучава в учебниците, финалът на живота му е белязан от политическо заточение в Рибарица.

Военната кариера на Вазов започва с отличие в Артилерийската школа в Русия и специализации в Германия и Франция. По време на Балканската война той показва иновативно мислене, като заповядва на 12 батареи да открият едновременен огън при Гечкенли и Чаталджа. Чуждите кореспонденти остават изумени от подготовката на българската артилерия. Истинската му слава обаче идва през Първата световна война като началник на Девета Плевенска дивизия.

Под неговото ръководство се създава ешелонирана отбрана. Тя е дело както на собствения му опит, така и на съветите на по-големия му брат Георги.

При Дойран Вазов изгражда бетонни бункери, тунели и пет паралелни линии на отбрана. През април 1917 г. българските позиции издържат артилерийски обстрел от 100 000 снаряда, изстреляни от британците. В епичните сблъсъци през септември 1918 г. срещу Вазов се изправят три английски и две френски дивизии, подкрепени от гръцки части. Въпреки огромното числено превъзходство на Антантата, българите удържат фронта, нанасяйки тежки загуби на противника.

Един от най-силните жестове на хуманизъм се случва през юни 1918 г., когато Вазов погребва двама свалени британски пилоти с пълни военни почести под звуците на траурен марш. Този акт на рицарство печели уважението на врага. Години по-късно, през 1936 г., британският генерал Джордж Милн кани своя някогашен противник в Лондон. На гара Виктория британските бойни знамена са сведени в чест на българския генерал, а Милн заявява пред легионерите:

Гледайте, това е ген. Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел.

След края на военната си кариера Владимир Вазов служи като кмет на София (1926–1932). По време на мандата си той поставя началото на Рилския водопровод и модернизира градската инфраструктура, воден от мотото „Съединението прави силата“. Въпреки заслугите си към родината, след 9 септември 1944 г. генералът е интерниран в село Рибарица. Героят от Дойран умира в изолация на 20 май 1945 г., изпратен в последния си път само от шепа близки хора.

Историческите справки показват, че по време на сраженията от 16-18 септември 1918 г. силите на Антантата губят над 10 000 души пред Дойранската крепост. Вазов остава в историята като единствения чужд генерал, чието име е записано с такава почит в британските военни анализи, доказвайки, че достойнството на бойното поле ражда вечно уважение.