Героите от Милано-Кортина 2026: Исторически успех напук на липсващата база

Героите на българската делегация от Зимните олимпийски игри в Италия вече са ясни. Имаме медали и престижни класирания, което създава илюзията, че всичко в родния спорт е точно. Дали обаче зад този блясък не се крие сериозен провал в управлението на спортната инфраструктура? Клишето гласи, че самото класиране за олимпиада е огромно постижение за българския спортист. Това важи с двойна сила за зимните дисциплини, където модерна база на практика липсва.

България завърши на 25-а позиция в общото класиране по медали с две бронзови отличия. Този резултат превръща Милано-Кортина 2026 във втората най-успешна зимна олимпиада в историята на страната ни. Първият голям повод за гордост дойде от биатлона. Лора Христова спечели бронзов медал в индивидуалния старт на 15 километра. Това е изключителен подвиг на фона на условията за подготовка у нас. В Троян съоръжение за летен биатлон се гради от далечната 2013 година. Строежът скоро ще настигне Хеопсовата пирамида по продължителност на изпълнението.

На Белмекен доскоро съществуваше опасна дупка на трасето, която състезателите трябваше да заобикалят. Комплексът в Боровец отдавна е само спомен от миналото. Стадионът в Банско се използва предимно за туристическа стрелба през лятото. Плановете за развитие около Пампорово също останаха само на хартия. Лора Христова и Милена Тодорова записаха историческо участие в масов старт, завършвайки съответно на 14-то и 20-о място. Да поддържаш състезатели в световния елит без адекватна база е истинско геройство. Всичко това се крепи на усилията на федерацията и личните средства на нейния ръководител Атанас Фурнаджиев.

Сноубордът донесе втория бронзов медал за България чрез Тервел Замфиров. Страната ни има световни шампиони и олимпийски медалисти в този спорт, но няма къде да ги подготвя. Витоша на практика липсва като спортен център, а състезателите се лутат по чуждестранните планински пътища през целия сезон. Преди старта на игрите се проведе здрава битка в Банско за последните квоти. Гордост за нас е, че българин пое отговорността за олимпийското трасе по сноуборд в Италия. У дома обаче Тервел Замфиров, Малена Замфирова и Радослав Янков остават герои в мирно време без собствен дом за тренировки.

Ситуацията в алпийските ски е идентична. Алберт Попов и Калин Златков са израснали на Витоша. Тази планина остава заложник на чиновнически чекмеджета и спрени планове за управление. Докато в Доломитите всяко малко село разполага с басейн и писти, у нас се пречи на всеки нов проект. Сравнението с общинските центрове в Италия е унизително за българската действителност. Там спортът за децата е безплатен и достъпен, а тук инвестираме милиони в броене на птици.

Владимир Зографски постигна рекордно 10-о място в ски скока без наличие на работеща шанца у нас. България разруши всичко, което имаше в този спорт. Шанцата на Боровец бе разглобена за скрап, а тази на „Черния кос“ е погълната от гората. Държавата продължава да бави решенията за възстановяване на съоръженията. Въпреки това Зографски се състезава успешно с най-добрите в света.

Ски бягането също оцелява на магия. Единственото хомологирано трасе е в Банско. Бившият национал Веселин Цинзов сам прави следи на Витоша, за да има къде да се тренира. На този фон Марио Матиканов влезе в първата половина на класирането на 10 километра. Даниел Пешков пък дръзна да стартира на 50 километра с минимална подготовка на реално трасе. Това е поредното доказателство за несломимия дух на нашите спортисти.

Във фигурното пързаляне Александра Фейгин участва на втора поредна олимпиада. Тя се готви на пързалки с технологии от миналия век. Там състезателите често тренират с якета и ръкавици заради нечовешкия студ. Държавата обеща модерна зала още след титлите на Албена Денкова и Максим Стависки. Същото бе обещано и на Евгения Раданова за шорттрека преди 20 години. Обещанията останаха в миналото, а децата продължават да зъзнат в името на спорта.

Общо 20 български спортисти в 6 спорта представиха страната ни с огромен прогрес спрямо Пекин 2022. Тези успехи не са благодарение на системата, а напук на нея. Медалите от Милано-Кортина 2026 са повод за национална гордост. Те обаче са и тежка присъда за отношението на обществото и държавата към зимните спортове.