Героите, които спасиха света от ядрена гибел: Истории за хладнокръвие и морал

Човечеството често балансира на ръба на пълното унищожение. В рамките на само две десетилетия светът се доближава до ядрен апокалипсис три пъти. Само безумната смелост и хладнокръвие на трима мъже ни спасяват от изпепеляващ ядрен холокост. Днес често говорим за риска от ядрен апокалипсис, но историята помни още по-критични моменти.

Първият драматичен сюжет се развива по време на Карибската криза. СССР тайно прехвърля на Куба над 10% от своя ядрен потенциал чрез операция „Анадырь“. Москва разполага 40 пускови установки и 60 ракети в „задния двор“ на Америка. Този ход е отговор на сериозна заплаха. Американските ракети PGM-19 в Турция застрашават Москва с удар само за 10 минути.

На 27 октомври 1962 г. американските сили откриват съветската подводница Б-59. Командването на САЩ разпорежда атака с 11 есминци. Самолети обстрелват плавателния съд, за да го принудят да изплува. Руските подводничари нямат връзка с Москва от дни. Капитан Савицки губи самообладание. Той решава да отвърне на удара с ядрено торпедо. За това решение е нужно съгласието на трима висши офицери.

Василий Архипов енергично се противопоставя на заповедта. Той внимателно проучва сигналите на щатските кораби. Архипов не открива доказателства за започнала война. Той предлага да изпратят сигнал за прекратяване на провокацията. Американците спират стрелбата и се оттеглят.

„Това бе не само най-опасният момент по време на студената война, но и в историята на човечеството.“

Това признава по-късно Артър Шлезинджър, съветник на президента Джон Кенеди. Директорът на Националния архив по сигурността Томас Блентън нарича Архипов спасителя на планетата. Кризата завършва с компромис. СССР премахва ракетите от Куба, а САЩ – от Турция и Италия.

Двадесет години по-късно подполковник Станислав Петров попада в подобна инфарктна ситуация. На 26 септември 1983 г. той е дежурен в секретния обект „Серпухов-15“. Петров следи системата за ранно предупреждение „ОКО“. Напрежението между суперсилите е в критичната червена зона. Президентът Роналд Рейгън обявява СССР за „Империя на злото“. САЩ стартират програмата „Звездни войни“. СССР пък сваля южнокорейски „Боинг 747“ над остров Сахалин.

В този момент алармата в бункера се активира. Сателит подава данни за изстреляна американска ракета. Веднага след това системата отчита още пет ракети. Петров има само 25 минути до детонацията. По протокол той трябва незабавно да обяви ядрена тревога. Системата „ОКО“ грешно идентифицира слънчеви отблясъци като изстреляни американски балистични ракети.

Петров решава да анализира данните, вместо да натисне бутона. Той разсъждава логично. САЩ не биха атакували само с пет ракети при масивен конфликт. Наземните радари също не засичат обекти. Петров докладва за фалшива тревога. Вместо награда, началниците му го порицават. Те го обвиняват за неправилно попълнена документация в онази нощ. Офицерът не е имал „трета ръка“, за да пише, докато държи телефона и радиостанцията.

Само месец по-късно светът отново се изправя пред пропастта. НАТО стартира учението Able Archer 83. Кремъл подозира, че това е прикритие за истински удар. Съветските ядрени сили са приведени в пълна бойна готовност. Някои анализатори правят паралели с модерната епоха, където ядрената надпревара се подновява.

Двойният агент Олег Гордиевски спасява положението. Той работи за британското разузнаване МИ6. Гордиевски съобщава, че Москва се подготвя за превантивен ядрен удар. Маргарет Тачър веднага предупреждава президента Роналд Рейгън. Белият дом променя риториката си. Рейгън обявява публично, че учението няма скрит подтекст. Напрежението стихва. Тези трима мъже доказват, че индивидуалната смелост определя бъдещето на света.