Германското разузнаване: В Москва искат да тестват НАТО

Преценките за опасността от Русия варират – някои експерти назовават конкретни данни и сценарии за възможното нападение, докато други предупреждават да не се правят преувеличения и политически мотивирани драматизации
Шефът на германското външно разузнаване: Украйна е само етапна цел, Москва иска да тества НАТО
Президентът на германското външно разузнаване Бруно Кал смята, че Украйна е само междинна цел в стратегията на Русия за военна експанзия. Най-опасното според него е, че в Москва има хора, които са готови да тестват ангажиментите на НАТО.
Кал не за първи път предупреждава, че заплахата от Русия расте – той от месеци подчертава, че не бива да се подценява руският експанзионистичен натиск към Запада, съобщава ZDF.
В нов подкаст той изтъква, че Украйна не е крайната цел на Кремъл – същинската е още по-далеч на запад. Някои среди в Москва вече открито се съмняват дали член 5 от Договора на НАТО би сработил на практика. Този член гласи: “Въоръжено нападение срещу една или повече страни ще се разглежда като нападение срещу всички. В такъв случай всяка страна ще помогне на нападнатата страна или страни.”
Според Кал, най-сериозното е, че „в Москва има хора, които не вярват, че член 5 работи – и биха искали да го подложат на изпитание“.
Тестът не би бил непременно чрез открито нападение – възможно е руски специални части без отличителни знаци да навлязат в балтийските държави под претекст, че защитават руското население. Целта: да бъде принуден НАТО да реагира – с ескалация или колебание?
Предупрежденията не са нови
Още през октомври 2024 г. Кал предупреди за риск от руска провокация, припомня ZDF. Тогава заяви, че „най-късно до края на това десетилетие“ руската армия ще е способна на нападение срещу НАТО.
Германия междувременно е считана за основен враг от Кремъл – най-вече заради подкрепата ѝ за Украйна. Кал говори за „директно противопоставяне“ с Русия, което излиза извън рамките на войната в Украйна и засяга „борбата за нов световен ред“.
По думите му, руските разузнавателни служби действат „напълно безскрупулно“, а нова ескалация е „всичко друго, но не и невероятна“.
Тревога или обосновано предупреждение?
Доколко реалистично е нападение над европейска територия? Според военния експерт Кристиан Мьолинг, още през 2023 г. е съществувал риск от разединение на НАТО при евентуална атака. Русия отдавна се разглежда като основна заплаха.
Според сегашните оценки, до 2029 г. Русия би могла да бъде в състояние да атакува НАТО.
Политологът Карло Мазала от университета на Бундесвера смята, че Русия няма да нападне пряко Германия или Франция. Според него прогнозите за атака през 2029 г. имат стратегическа цел – да повишат общественото съзнание и да оправдаят военните разходи. Мазала добавя: „По-вероятни са малки, ограничени навлизания в гранични зони, евентуално дори в ненаселени области“.
Военният историк Зьонке Найцел също говори за реална заплаха от страна на Русия, макар и не за масирана атака. Той подчертава, че политиката на Путин разчита на провокации, а преходният период, докато НАТО постигне пълна отбранителна способност, е най-рисков.
Надеждно възпиране – немският отговор
Генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер смята, че в рамките на 5 до 8 години Русия може да възстанови армията си и да стане способна да нападне НАТО. Той добавя: „Казвам това в условно наклонение. Защото не бива да се случва – но е възможно. Затова трябва да гарантираме надеждно възпиране“.
ZDF цитира и финландския президент Александър Стъб, който не се страхува от нападение, но отбелязва: „Единственото, което Путин разбира, е езикът на силата. Слабостта може да го изкуши“.
Политическият натиск расте
Въпреки различията в експертните оценки, едно е ясно – всяко ново предупреждение усилва политическия натиск. Канцлерът Фридрих Мерц, президентът Еманюел Макрон и министър Борис Писториус настояват за сериозни инвестиции в отбраната.
Това от своя страна би могло да тласне Русия към допълнително увеличение на производството на оръжие. Мазала заключава: „Ако ние се въоръжаваме, ще го прави и Москва. Но алтернатива няма – можем да се справим с тази дилема само чрез убедителна демонстрация на отбранителна способност“.