Германия остава магнит за италианците 70 години по-късно

Германия продължава да привлича италианци, търсещи по-добри професионални перспективи. Ливия, 26-годишна инженерка от Рим, е сред тях. Тя усилено учи немски език, за да си намери работа в Берлин, Хамбург или Мюнхен.

За Ливия перспективата за работа в чужбина е привлекателна. Тя е била на студентски обмен в Осло и е прекарала няколко месеца в Германия след дипломирането си. Германското инженерство има отлична репутация, но за нея водещи са атрактивното заплащане и възможностите за развитие.

„Тук, в Италия, завършваш университета и започваш някакъв стаж, за който не получаваш и 1000 евро на месец. Когато потърсих работа в чужбина, разбрах, че там наистина още в началото се взимат добри пари – както за нормална работа“, разказва Ливия.

Въпреки че икономиката на Италия показва ръст от 10% в частния сектор между 2019 и 2025 г., младите специалисти все още се сблъскват с липса на достатъчно добри стартови позиции. Това е една от причините за продължаващата емиграция. Ливия бързо осъзнава, че без владеене на немски език, търсенето на работа в Германия е трудно, затова започва езиков курс.

През 2024 г. Германия е водеща дестинация за италиански емигранти, според доклада „Италианци по света“ на Fondazione Migrantes. Броят на емигриралите италианци през 2024 г. е достигнал рекордно високи нива за последните 20 години – 191 хиляди души, което е увеличение с 20.5%. Германия привлича 12.8% от тях. През ноември 2025 г. броят на ваканциите в Германия е нараснал до 623,93 хиляди, което подчертава продължаващия дефицит на работна ръка. Общо 1.05 милиона незаети позиции правят Германия лидер в Европа по брой ваканции. Над 46.1 милиона души са заети в Германия през 2025 г., което е исторически максимум, особено в сектора на услугите, здравеопазването и образованието, но въпреки това демографското застаряване води до дефицит на кадри.

Феноменът на италианската емиграция към Германия не е нов. През 50-те и 60-те години на миналия век, процъфтяващата германска икономика е изпитвала остър недостиг на работна ръка, докато Италия е страдала от висока безработица. Това води до подписването на първото споразумение за набиране на работници между Федерална република Германия и Италия на 20 декември 1955 г.

През април 1956 г. пристигат първите „гастарбайтери“. Първоначалният подбор се е извършвал от германски комисии във Верона и Неапол. Въпреки че им е било разрешено да останат за ограничен период от време, мнозина са дошли със семействата си и са се установили трайно. Актуални данни от Федералната статистическа служба показват, че през 2024 г. 67 000 бивши гастарбайтери от Италия, имигрирали между 1955 и 1973 г., все още живеят в Германия.

Агостино де Стефано, днес на 88 години, е работил в Германия през 60-те. Той е дошъл от Кампания, Южна Италия, където не е могъл да намери работа. Първоначално му е било трудно, парите не стигали за ваканция.

„Малкото, което печелех от основната си работа, изпращах на жена си. А аз живеех от това, което изкарвах допълнително, от странични дейности. Стигаше за храна и отвреме навреме за кино“, спомня си Агостино.

Той си спомня и за обиди, докато не научил езика, но като цяло се разбирал добре с германците и бил ценен като усърден работник. В крайна сметка решил да остане, но се върнал в Италия заради тежко заболяване на съпругата си.

Историите на Агостино и Ливия са сходни, въпреки десетилетията, които ги делят. Ливия се чувства по-привилегирована днес, тъй като има подкрепата на семейството си. Тя може да се върне в Италия, ако нещата в Германия не се развият според очакванията ѝ, което не е било възможно за гастарбайтерите от миналото.