Георгиев пред ББТК: Правните регулации трябва да подпомагат бизнеса, а не да го спират
Министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви пред Британско-българската търговска камара, че правните регулации трябва да подпомагат бизнеса, а не да му пречат, като приемането в ОИСР е последна стъпка към пълноправна интеграция. Той изтъкна, че за 9 месеца са разплатени над 2 млрд. лв. по ПВУ и представи ключови реформи, включително въвеждането на нов Закон за несъстоятелността на физическите лица и дигитализацията на съдебната система.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев представи ключови реформи пред представители на британския бизнес в България. На форум, организиран от Британско-българската търговска камара (ББТК), той подчерта, че правните регулации трябва да бъдат инструмент за развитие на икономиката, а не пречка. Форумът, открит от председателя на УС на ББТК Мирослава Костадинова, събра представители на международния и българския бизнес, както и високопоставени представители на различни ведомства, включително заместник-министър председателя и министър на транспорта Гроздан Караджов.
„Приемането ни в ОИСР е последната стъпка от пълноправната интеграция на България в групата на развитите държави“
— Георги Георгиев, Министър на правосъдието
Министър Георгиев акцентира върху ролята на бизнеса в създаването на работни места и предотвратяването на изтичането на млади хора. Той заяви, че целта на правителствения екип е да бъде разумен и стриктен партньор на бизнеса, осигурявайки предвидимост за неговото развитие.
„Това е разбирането на министър-председателя и на целия ни екип, за да можем да бъдем разумен и стриктен партньор на бизнеса, като осигурим предвидимост за развитието му. В същото време бизнесът се развива и целта на правните регулации е да подпомагат, а не да пречат на този процес“
— Министър Георгиев
Прогрес по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)
Правосъдният министър представи сравнителни данни за усвояването на средства по ПВУ. Той отбеляза, че за четирите години преди формирането на правителството са разплатени 1,4 милиарда лева. Благодарение на работата на кабинета и екипа на вицепремиера Дончев, за период от 9 месеца са разплатени проекти за над 2 милиарда лева, които имат пряка добавена стойност за българските граждани. Амбицията е до края на годината България да получи 4 милиарда лева безвъзмездни средства по Плана.
Законодателни и съдебни реформи
Министър Георгиев изброи няколко ключови законодателни промени, насочени към подобряване на бизнес средата. Сред тях е транспонирането на директивата за сигналоподателите. Чрез този проект правителството е намерило баланса между отчетността и отговорността в управлението, като същевременно е намалило административната тежест за частния сектор.
Съществени промени има и в областта на несъстоятелността. Променено е законодателството за несъстоятелността и ликвидацията на компаниите (т.нар. бърза ликвидация). Освен това, вече е факт и изцяло нов Закон за несъстоятелността на физическите лица. Неговата основна задача е да даде втори шанс на добросъвестните длъжници.
Министерството на правосъдието отдава голямо значение и на реформата в съдебната система, която е критична за бизнеса. В България годишно се завеждат над 640 000 дела, голяма част от които са заповедни производства. За разтоварване на най-натоварените съдилища, особено в големите градове, е въведена пълна дигитализация. Това позволява делата да се разпределят равномерно между съдиите в цялата страна. Очакванията са това да съкрати сроковете за разглеждане на останалите дела. За допълнително облекчаване на съдилищата е въведена и задължителна медиационна среща по основните групи искови производства, включително по търговските дела.
Прогрес по FATF и сивия списък
Усилията за подобряване на правната среда включват и значителен прогрес в борбата с прането на пари. Министър Георгиев обяви, че България е постигнала значително движение в усилията си за излизане от сивия списък на FATF. Правителството е изпълнило 22 от 25 задачи, като амбицията е страната да бъде изключена от списъка в средата на 2026 година. Излизането от сивия списък е ключово за подобряване на бизнес климата и привличане на международни инвестиции, което пряко подкрепя тезата, че регулациите трябва да подпомагат икономическото развитие.
