Георги Стайков: Златният зъб на Източните Родопи – пет години терор и 1 милион лева от обири

Пет години разбойничество в Източните Родопи приключват със смъртта на Георги Стайков, известен като Алтъндишлията. Гръцки стражари го ликвидират, откривайки у него и съучастник близо 1 милион лева. Той е определян като най-големия разбойник в региона през 20-те години на XX век.

Георги Стайков, роден през 1895 г. в Ортакьой (днешен Ивайловград), е от заможно семейство. Баща му е българин, а майка му е гъркиня. Завършва гимназия в Одрин и бубарско училище. Работи в мировото съдилище и се занимава с политика. Животът му не предсказва бъдещето му като разбойник.

През 1922 г. Стайков пресича нелегално българо-гръцката граница. При завръщане е заловен от българските граничари. След скандал с баща си, той бяга в Гърция. Според гръцкия изследовател Василис Михайлидис, причина за разрива е жена. Стайков се сгодява без разрешение за Деспина. Този конфликт го кара да напусне бащиния дом и да се отдаде на разбойничество.

Първият му голям удар е през юли 1922 г. Той задига четири държавни коня. Месец по-късно отвлича стадо добитък. Разпознат е от деца пастирчета. Стайков убива две от тях, а едно е ранено. Оцелялото дете успява да съобщи за нападението.

В началото на 1923 г. Стайков се завръща в България. Той е издаден от сестрата на баща си и заловен. Вестник „Борба“ от 18 ноември същата година пише за бягството му. Докато е конвоиран, конвоят е нападнат. Един стражар е убит, друг ранен. Арестантите бягат. Предполага се, че нападението е организирано от Кафалията или Митьо Ганев. Стайков натрупва богат опит в обирите по това време.

След бягството си Георги Стайков се установява в гръцкия град Димотика. Там сформира нова банда. Местни свидетелства, събрани от Василис Михайлидис, го описват като „грабител от богатите, даващ на бедните“. Легенда разказва как дарява златни монети на бедни момичета. Пантелис Атанасиадис също потвърждава популярността му. Любимото място на бандата е гориста местност край Орестиада. Там има могила, наречена Стайкова могила.

Най-крупният удар на Алтъндишлията е през лятото на 1924 г. Бандата ограбва пощенски фургон. Откраднати са 602 000 лв., предназначени за Земеделската банка. При обира е убит полицай. Изследователите са категорични, че разбойникът е имал широка мрежа от ятаци. Те го укриват, помагат му и му дават информация. Поддържал е добри отношения с властите и от гръцка, и от българска страна.

На 31 януари 1925 г. в местността Кюмюрлъците до село Асърлъка разбойниците ограбват около 20 души пътници (предимно учители и селяни), 6 коня и сума от 50 000 лв.

След този обир набезите временно спират. Българските власти искат екстрадицията на Стайков. Той е получил задочно втора смъртна присъда. Гръцките власти го арестуват два пъти. След втория арест е интерниран на остров Сирос, откъдето бяга. През 1926 г. Стайков временно се отказва от разбойничеството заради здравословни проблеми. Установява се в Солун. Няколко месеца по-късно отново се появява в Източните Родопи. Осъществява няколко обира, при които краде над 1 млн. лв., извършвайки и убийство.

През март 1927 г. Алтъндишлията решава да спре с разбойничеството. Той пише писмо до околийския началник на Ортакьой. Обявява, че няма да стъпва на българска територия. Въпреки това, Георги Стайков не пресича повече границата с България, тъй като е убит от гръцките власти на 30 март 1927 г.

Убийството на най-големия разбойник, за чиято глава българското правителство бе определило 200 хил. лв., е извършено от полицейски пристав в Димотика. Разбойникът е бил ранен и когато приставът отишъл да го види, той уж се опитал да стреля срещу него, поради което полицаят го убил. У него и убития му другар са намерени около 1 млн. лв. Напоследък вследствие постъпките на нашето правителство гръцките власти, които покровителствуваха Стайкова, са получили нареждания да го убият.

Това пише пловдивският вестник „Юг“ на 2 април 1927 г. Според публикация от 14 април, българското правителство е поискало сумите, намерени у Стайков. От Атина отговарят, че се води съдебна анкета. Според Вълчо Златилов, Стайков е застрелян от гръцки стражари на гара Кулели. Разпознат е от евреина Якоб Цивре, собственик на копринена фабрика. Трупът на Георги Стайков е откаран в Димотика за разпознаване. Българските власти настояват главата му да бъде предоставена за удостоверяване. Дори след смъртта му, някои му приписват по-късни обири.

Атанасиадис пише, че смъртта на разбойника е възпята. Песента гласи: „Когато българите разбраха, всички празнуваха. Когато димотийците разбара, бяха облечени в черно“. Алтъндишлията е погребан в гробището на Димотика.