Георги Самуилов купи имота на Симеон Сакскобургготски в Баня за 2,5 млн. лева | Местни настояват държавата да го спаси
Бизнесменът Георги Самуилов, голям играч в петролния бранш, закупи царската къща на Симеон Сакскобургготски в Баня за 2,5 милиона лева. Имотът, построен от цар Борис III през 1929 г., беше един от първите, върнати на наследниците през 2000 г., но през последните години е бил занемарен. Местни жители и сдружение „Заедно за град Баня“ настояват държавата да придобие и управлява двореца, за да се гарантира неговото опазване и развитие.
Къщата в Баня, която Симеон II продаде на Георги Самуилов, разполага с голям парк. СНИМКА: АНТОН ЛЕФТЕРОВ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ ГЕОРГИ САМУИЛОВ Дворецът “Кричим”, който Симеон не успя да си върне, сега е отворен за посещения с платен вход. СНИМКА: АВТОРЪТ
Царската къща в карловското градче Баня вече е собственост на бизнесмена Георги Самуилов. Сделката е изповядана наскоро за сумата от 2,5 млн. лева. Георги Самуилов е голям играч в бизнеса с петрол и притежава рафинерия в пловдивското село Белозем. Закупуването е осъществено чрез една от неговите фирми.
Продажбата стана факт месеци, след като имотът беше обявен за продан през юни. Отчисления от 3-процентния данък придобиване вече са постъпили в община Карлово, потвърдиха от местната администрация.
Самият Самуилов коментира, че все още не е взел конкретно решение за бъдещето на имота, който разглежда като частна инвестиция:
„Още не съм взел решение какво да правя с къщата в Баня. Това е частна инвестиция. От бизнес гледна точка има продажба, има и купувач. Може би тепърва ще мисля как да я развивам“
— Георги Самуилов
Историята на царския имот
Царската вила е построена през 1929 г. по заповед на цар Борис III, като е единствената частна къща, която монархът построява. Имотът е дело на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов.
Цар Борис III харесал района заради лековитите минерални води. Той страдал от ревматизъм и след като изпробвал водите на Баня, се почувствал добре и решил да построи къща именно там. Като монарх, той често пребивавал в имота заедно с царицата и децата им.
Къщата е двуетажна и разполага с голям парк, общо 10 декара, от които 7 декара са парк. На приземния етаж са били кабинетът на Борис III, хол с камина, библиотека и кухня. На втория етаж са разположени четири спални. Обзавеждането е запазено, а към къщата са построени допълнителни помещения за прислугата.
По време на социализма, имотът е стопанисван от ВМЗ-Сопот и използван за посрещане на високопоставени гости.
Реституция и занемаряване
Вилата в Баня беше сред първите царски имоти, които наследниците на Борис III си върнаха след реституцията през 2000 г., преди Симеон Сакскобургготски да стане министър-председател. След реституцията Симеон и сестра му Мария Луиза периодично са отсядали там, като доня Маргарита често е била забелязвана да плува в басейна на спортния плаж.
През последните години обаче имотът е бил занемарен. Кметът на градчето Стамен Гешев потвърди лошото състояние на къщата, в която преди две години дори влиза крадец.
„Мария Луиза също често идваше, но от доста време нито тя, нито брат са се появявали. Къщата не е в много добро състояние. Поизоставена е, никой не се грижеше за нея в последните години“
— Стамен Гешев, Кмет на Баня
Кметът отбеляза, че „Вече нищо не свързва царя с нашия град“, въпреки че преди години Сакскобургготски е бил адресно регистриран там и е идвал да гласува.
Настояване за държавно управление
Продажбата на имота предизвика реакции сред местните жители. Те обсъждат, че Сакскобургготски се е върнал в България, за да си върне имотите и впоследствие да ги продаде, като едва ли някое от децата му има намерение да се занимава с тяхното развитие.
В отговор на загрижеността за бъдещето на царската къща, сдружение „Заедно за град Баня“ изпрати официално писмо до държавните институции, включително до президента Румен Радев, премиера Росен Желязков и председателя на Народното събрание Наталия Киселова. В писмото се настоява държавата да придобие и управлява царския дворец в Баня, за да се запази и развие като исторически обект, тъй като досегашните грижи за него са били спорадични.
Неуспехът с „Кричим“
Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза не успяха да си върнат двореца „Кричим“. Въпреки опитите, областният управител на Пловдив Тодор Петков отказа реституция по време на тройната коалиция. В съдебните дела Петков доказа, че имотът, който включва ловна вила, постройки и огромен парк с екзотични видове, е собственост на Интендантството, а не на царската фамилия. Дворецът „Кричим“ днес е отворен за посещения.
