Георги Парцалев: Актьорът, който се „самопростреля“ с нож и отказа да бъде партиец
Георги Парцалев, починал дни преди 10 ноември 1989 г., остава символ на хумора и независимостта, отказвайки да бъде политически обвързан. Актьорът, който никога не получава българска театрална награда, е почетен посмъртно с изложба и възпоменателни монети по случай 100-годишнината му през 2025 г. В младежките си години той става известен с куриозен случай, при който посяга да се наръга с нож на сцената, след като пищовът му не сработва.
Парцалев с кучето си Вог, което можело да имитира как Пенчо Кубадински дреме в Народното събрание. Актьорът със своите родители - Веска и Иван Парцалеви Георги Парцалев се снима пред паметника на Дон Кихот в Мадрид. Мечтата на актьора да изиграе този образ на сцената не се сбъдва. Жилището му е пълно с книги, икони и стилни мебели. С Георги Калоянчев в пиесата “Големанов”. Двамата деляха една гримьорна в Сатиричния театър. Със Стоянка Мутафова бяха най-любимия комедиен дует в страната.
Георги Парцалев — синоним на хумора и смеха — продължава да вълнува България дори 100 години след рождението си. Точно по повод юбилея, на 1 ноември 2025 г., в Народния театър „Иван Вазов“ отвори врати изложбата „Георги Парцалев – 100 години смехове и спомени“. Преди това, на 30 октомври 2025 г., Българската народна банка пусна в обръщение нова серия възпоменателни монети с неговия образ, подчертавайки неговия траен принос към културата.
Самият Парцалев починал е дни преди знаковата дата 10 ноември 1989 г., без да доживее демократичните промени. Той обаче никога не би се включил в митингите или в която и да е партия. Той твърдо вярвал, че актьорът не бива да е политически обвързан, за да може да осмива всички властници.
Началото: Когато пищовът замълча
Георги Парцалев е роден през 1925 г. в село (по-късно град) Левски. Той описва родното си място като тънещо в „беднотия, кал и простотия“. Още като младеж той се включва в самодейния състав на град Левски. Първоначалната му мечта е да разплаче зрителите. Тази мечта се сбъдва по време на драмата „Край мътния поток“. На финала героят му трябва да се простреля с дървен пищов, издялан от баща му, докато зад кулисите друг актьор произвежда изстрел с пистолет тапешник.
Младият артист произнася монолога си сърцераздирателно, а зрителите се разплакват. Той вдига пищова към слепоочието си, но изстрел не се чува. След като повтаря сцената без успех, Георги грабва нож от близката маса и замахва да се наръга с вика:
“Заколвам се!”
— Георги
Едва тогава се чува изстрелът от тапешника. Зрителите сменят бързо сълзите със смях. На следващия ден хората го сочат с пръст:
“Ей го тоя, дето се простреля с нож!”
— хората
Така Парцалев открива своя талант да разсмива хората.
От Медицинска академия до Сатиричния театър
Въпреки че мечтае да бъде актьор, Парцалев записва медицина заради родителите си, след като е приет и в трите специалности, за които кандидатства — право, медицина и стоматология. Майка му, Веска, която е остроумна и с голямо чувство за хумор, не пропуска да се пошегува:
“Ти, сине, трябва да се насочиш към нервните болести. Че кой друг освен лудите и нервните ще идва да се лекува при тебе”.
— Майка му
Парцалев учи в Медицинската академия четири години, но той е бил изключен от Медицинска академия, тъй като баща му е определен като „кулак“, защото е имал 30 декара земя. По-късно, вече известен актьор, Парцалев обичал да казва, че ценното е да си д-р Парцалев, а не народен артист.
След изключването си, той служи две години в Трудовата повинност в мините на Мадан. Там той не влиза в забоите, но успява да превърже професионално ранени войници след футболен мач, което му спечелва прякора Доктора. Участва и в ограмотяването на местното население, поради което започват да го наричат и Даскала.
Театралният му талант е открит от актьора Енчо Багаров, с когото създават първия хумористичен дует в страната. През 1956 г. Парцалев е назначен в Държавния сатиричен театър, въпреки че Проф. Кръстьо Мирски го съветва да не кандидатства във ВИТИЗ:
“Какво искаш? Да развалиш това, което имаш в себе си, ли искаш?”
— Проф. Кръстьо Мирски
В Сатирата той играе 32 сезона, изпълнявайки над 40 роли. През 1963 г. той постига първия си голям успех с ролята на Михал в „Михал Мишкоед“.
Липсата на признание и трагичният финал
През втората половина на 60-те и 70-те години Парцалев блести на сцената и в киното. Той играе в 17 филма и пет телевизионни сериала, включително в „Любимец 13“ (1958) и „Тримата от запаса“ (1971), където прави най-силната си роля. Парцалев, който обикаля страната с концерти заедно със Стоянка Мутафова, се превръща в най-популярния комедиен актьор.
Въпреки огромния си талант и принос, Парцалев никога не е получавал театрална награда в България. Източниците свързват това пренебрегване главно с неговата сексуална ориентация. Неговите колеги и критици отбелязват, че отказът му да се политизира също е допринесъл за това той да бъде пренебрегван от официалните институции. Единственото му кинопризнание идва от чужбина – награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Карлови Вари за ролята на Методи Рашков във филма „Сиромашко лято“.
Парцалев не притежава собствен дом или кола и се вози само с таксита. Той е бил конте, което обичало френски парфюм, светли дрехи и бижута. Бил е много суеверен, като винаги играел с пръстени и целувал кръстчето си преди всяко излизане на сцената.
На 29 август 1989 г., малко преди смъртта си, той моли своя приятел Магистър Илма да го повози из София. Двамата обикалят града, сякаш Парцалев се прощава с него. На 5 септември 1989 г. актьорът седи в гримьорната и не може да стане. Въпреки настояването да бъде откаран в болница, той моли да сложат стол на сцената, за да може да си каже репликите седнал. След представлението е хоспитализиран с диагноза „кислородна недостатъчност“ и угасва на 31 октомври 1989 г. от левкемия.
Неговото наследство продължава да живее, като през 2025 г. излезе и допълнено издание на биографията му „Хамлет от град Левски“, включващо личен дневник, разкриващ нови страни от личността му зад сцената.
