Георги Мишев на 90: Бащата на “Дами канят” с “функции затихващи”, но съветва младите да действат
Големият български писател Георги Мишев отбеляза 90-годишнината си, определяйки се на шега като човек с „затихващи функции“, който обаче не спира да пише. Авторът на култови филми като „Дами канят“ и „Момчето си отива“ продължава да следи политиката и подкрепя приемането на еврото, като съветва младите да действат. Юбилеят му е почетен с изложба в НДК и международно признание, включително избирането на романа му „Дунав мост“ за класика през 2024 г.
Георги Мишев Писателят е носител на много награди.
Големият писател Георги Мишев навърши 90 години на 3 ноември. Авторът, който даде глас на обикновения човек и лице на българската провинция чрез емблематични творби като „Момчето си отива“, „Вилна зона“ и „Дами канят“, продължава да следи активно обществения живот, въпреки че на шега определя състоянието си като „пределна фаза със затихващи функции“.
Своя юбилей Мишев отбеляза скромно, в дома си в Панчарево, черпейки роднини и приятели с домашна храна и щрудел с ябълки от собствената му градина. Писателят, който наскоро получи и литературната награда „Перото“ на НДК, подчертава, че продължава да пише, макар да признава, че ролята на старците трябва да е по-скоро консултативна.
Поредицата от събития в негова чест продължава и през ноември. На 6 ноември в София се състоя специална културна вечер с изпълнение на музикални теми от филмите по негови сценарии, а на 7 ноември в НДК бе открита изложба с артефакти и лични вещи, посветена на неговия юбилей.
Творчеството на Мишев е оценено високо и извън пределите на България – произведенията му са преведени на над 15 езика, включително френски, немски и английски, което го утвърждава като важна фигура в европейската литература, описваща провинциалния живот. Признанието идва и от новото поколение, като през 2024 г. романът му „Дунав мост“ бе избран за класика на българската литература от студенти. Млади писатели и режисьори го определят като „предвестник на реалистичния хумор“.
Днес Мишев живее кротко в Панчарево, определяйки се като „десен, но не бесен пенсионер“. Той си спомня и времето, когато е бил депутат, и в писма са го наричали „синя маймуна“. Писателят засяга и актуални икономически теми, изразявайки оптимизъм по отношение на финансовото бъдеще на страната.
“Почерпих роднини и приятели с домашна храна, щрудел с плънка от ябълки, родили се в градината ми. Вече съм в пределна фаза със затихващи функции”
“Влизането на еврото е задобро. Няма да е страшно и за възрастните хора, просто повече търпение трябва да има”
“Не съм спрял да пиша, макар че би трябвало на тази възраст повече да гледам телевизия, отколкото да давам акъл. Ние, старците, можем да сме съветници, но само от време на време. Най-важното е младите да действат, за тях да се хванем”
“За две неща трябва да сме благодарни на природата – за паметта и за езика, с който можем да изразим спомена. Днешните деца няма да имат преживявания като нашите, но все ще си спомнят нещо от станалото извън “лайкването”, което заема 24 часа от денонощието им”
— Георги Мишев, Писател и Сценарист
Мишев, който има диплома по журналистика от Софийския университет, сравнява сегашната журналистика с изкуството: „Журналистиката отговаря на въпросите какво, къде, кога, а изкуството – на въпроса защо. В моя живот винаги ме е интересувало това защо. Търся причините, корените на нещата.” Той отбелязва, че днешната журналистика е станала „епидермална“ – повърхностна. Въпреки че някои критици смятат стила му за неактуален за дигиталното поколение, той подчертава значението на паметта и езика като основни дарове на природата.
По негови сценарии са заснети ленти, които днес са в златния фонд на родното кино: “Дами канят”, “Момчето си отива” и “Вилна зона”. Писателят не се оплаква от липса на средства, тъй като неговата пенсия е 1000 лева, които му стигат, тъй като с жена му на тази възраст нямат много харчове.
