Георги Дичев: 120 000 млади до 30 г. са в дългова спирала заради лесни кредити за почивки и телефони
Шефът на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) Георги Дичев алармира, че 120 000 души под 30 години имат изпълнителни листове срещу себе си, като много от най-младите влизат в дългова спирала заради лесен достъп до пари за телефони и почивки. КЧСИ провеждат кампания за финансова грамотност сред учениците и предлагат законодателни промени за въвеждане на доброволно изпълнение при малки дългове, за да се избегне тяхното брутално оскъпяване в съда.
Георги Дичев
Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) навършва 20 години от създаването си, но председателят ѝ Георги Дичев предупреждава за сериозна опасност, свързана с финансовата неграмотност сред най-младите. Според него, ние сме свидетели на тревожна тенденция, при която млади хора на възраст до 20 години влизат в дългова спирала, живеейки от заем до заем.
Дичев изтъква, че достъпът до пари в момента е изключително лесен и евтин, което допринася за проблема. Основната причина за задлъжняването при тази възрастова група е потребителското харчене. От косвени наблюдения и проучвания става ясно, че парите се харчат най-често за луксозни стоки, нови телефони и почивки, вместо за инвестиции в образование или самообучение.
Мащабът на дълговата криза сред младежите
Данните показват ясен мащаб на проблема: 120 000 са длъжниците до 30-годишна възраст, срещу които частните съдебни изпълнители вече имат издадени изпълнителни листове. За КЧСИ е изключително опасно за цялото общество да се зароди мислене за живот от заем до заем в цяло едно поколение.
В отговор на тази криза, КЧСИ стартира кампания за повишаване на финансовата грамотност сред учениците в горните класове съвместно с Министерството на образованието. До момента над 7500 ученици от 103 училища в цялата страна са участвали в безвъзмездни обучения, водени от 27 частни съдебни изпълнители. Целта на инициативата е младите хора да взимат информирани и правилни финансови решения.
Популизъм и държавна принуда
Георги Дичев коментира и негативното обществено отношение към ЧСИ, което се подхранва от популизма. Той посочва, че някои политици, които не разбират разликата между политик и държавник, говорят срещу съдебните изпълнители, повтаряйки мантрата, че „длъжникът е добър“, а ЧСИ са „лоши“.
Председателят на камарата напомня историческия контекст. Преди появата на ЧСИ събирането на задължения често е било свързано със силови структури, които са подлагали хората на физически издевателства, а за по-големи суми е имало взривове на коли и жилища. Днес ЧСИ изпълняват държавна принуда по закон, осигурявайки баланс между кредитор и длъжник.
Този баланс е ключов, тъй като броят на гражданите, които се обръщат към ЧСИ като кредитори, нараства. Те търсят обезщетения от ПТП, събиране на неизплатени заплати или помощ при родителски спорове. Всяка година ЧСИ събират около 200 млн. лв. годишно в полза на гражданите – обективен критерий за доверието в институцията.
Уникалният проблем на малките задължения
Дичев подчертава, че България е в уникална позиция спрямо Европа, защото е единствената страна, която използва само държавната принуда, без да е осигурила механизъм за гражданите да изпълнят задълженията си по кратка процедура без запориране на сметки, заплати или пенсии. Тази липса води до брутално оскъпяване на малките дългове.
Едно неплатено задължение от 100 лв. за комунални услуги или телефон, например, чрез съдебното заповедно производство може да достигне 500, 700 или дори 1000 лв. поради натрупване на държавни такси, адвокатски възнаграждения и такси на ЧСИ. Хората с основание негодуват срещу огромната сума, но не търсят причината в съдебната процедура, а в съдебния изпълнител.
Предложение за доброволно изпълнение
За да се преодолее този проблем и да се намали социалното напрежение, КЧСИ предлага законодателни промени, въвеждащи процедура по доброволно изпълнение за малки вземания. При нея съдебният изпълнител кани длъжника писмено и води разговори, без да има право да запорира имущество. Ако длъжникът плати в рамките на процедурата, дългът от 100 лв. би станал 150 лв. с минимални разноски.
Опитът от други държави, като Сърбия (където процедурата е задължителна за комунални вземания), показва, че хората плащат в огромния процент от случаите. По този начин те са господари на процедурата и могат да погасяват задължението си разсрочено, като избягват огромните разноски от принудителното събиране.
Дичев също така апелира гражданите да не се крият и да обявяват реалните си адреси. Криенето не е решение, тъй като задължението не изчезва, а само се увеличава. Това затруднява получаването на призовки и води до осъждане без възможност за защита.
