Георг Георгиев: Усилията на България за правата на човека са световно признати на фона на Универсалния периодичен преглед на ООН
Министърът на външните работи Георг Георгиев представи изпълнението на ангажиментите на България по Универсалния периодичен преглед на ООН по правата на човека. Той подчерта, че усилията на страната за върховенство на правото, демокрацията и правата на човека са широко признати от международната общност, като посочи приключването на два дългогодишни механизма за наблюдение в съдебната сфера и членството в Шенген.
Георгиев по време на срещата. Снимка: Министерски съвет
Усилията на България в областта на правата на човека получават широко признание от международната общност. Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев по време на представянето на изпълнението на ангажиментите на страната ни по Универсалния периодичен преглед (УПП) на ООН по правата на човека. Министърът подчерта, че страната остава силно ангажирана с международното сътрудничество.
„България остава ангажирана да сътрудничи с всички международни организации и механизми в областта на правата на човека“
— Георг Георгиев, министър на външните работи
По време на своето изказване Георгиев отбеляза, че България е член на Съвета на ООН по правата на човека за втори път през последните пет години. Това е важен показател за растящото влияние на страната ни в международните форуми, тъй като България е една от малкото държави в Източна Европа с два мандата в Съвета за този период. На 5 ноември 2025 г. министър Георгиев участва и в специално заседание на Съвет „Външни работи“ на ЕС, посветено на последните препоръки от УПП, където е подчертана активната роля на София.
Българският външен министър представи основните законодателни промени и инициативи. Тези мерки са предприети в отговор на препоръките, отправени към страната по време на предходния преглед през 2020 г.
„Въпреки предизвикателствата в международния дневен ред, България продължава да прилага най-високите международни стандарти в областта на правата на човека.“
— Георг Георгиев, министър на външните работи
Сред ключовите мерки, предприети от България, са засилена борба с нетолерантността и дискриминацията, овластяването на жените и момичетата, както и защитата на правата на децата и хората с увреждания. Особено внимание се обръща на пълноценното включване в обществото на лицата в уязвими ситуации.
През настоящата година са подсилени и националните правозащитни институции. Избрани са нов Омбудсман и ново ръководство на Комисията за защита от дискриминация. Делегацията на България, ръководена от Георгиев, включваше и заместник-министрите на правосъдието, на вътрешните работи, и на труда и социалната политика.
Министър Георгиев посочи, че международната общност признава усилията на България по отношение на върховенството на правото и демокрацията. Като доказателство за този ангажимент, два от дългогодишните механизми за наблюдение в сферата на правосъдието и съдебната реформа вече са приключени. Той добави, че членството на България в Шенгенското пространство и предстоящото присъединяване към еврозоната също свидетелстват за устойчивия ангажимент към демократичните ценности.
Тези постижения допринасят за стабилна и предсказуема макроикономическа среда, финансова стабилност и повишаване на жизнения стандарт в страната. По време на последвалия интерактивен диалог над 90 държави-членки на ООН представиха наблюдения и препоръки. Те обърнаха особено внимание на мерките срещу домашното насилие, сигурността на журналистите и интеграцията на ромската общност.
Въпреки признанието, политическите сили в България имат различни перспективи. Партия „БСП за България“ подкрепя ангажимента, но призовава за по-голяма прозрачност и участие на гражданското общество. „Демократична България“ от своя страна посочи, че макар да има постижения, са необходими по-ефективни мерки срещу корупцията и за подобряване на независимостта на съдебната система.
Универсалният периодичен преглед е най-мащабният механизъм на ООН в областта на правата на човека, през който всяка държава-членка преминава веднъж на всеки пет години. След приключването на прегледа българските власти разполагат с нов петгодишен период, за да изпълнят отправените препоръки.
