Геополитическата надпревара: Китай и САЩ в битка за редките метали, които захранват бъдещето
Битката между САЩ и Китай за контрола над редките метали ескалира, след като Пекин въведе нови ограничения за износ на високочисти суровини, критични за чиповете и батериите. Китай държи 92% от световната преработка на тези минерали, които са незаменими за зелената енергия и технологиите. На фона на прогнозите за удвояване на търсенето до 2030 г., Вашингтон засилва инвестициите в Австралия и други страни, търсейки диверсификация.
Търговската война между САЩ и Китай придоби нов, критичен фронт – контролът над редките метали. Тези 17 ключови минерала, включително скандий и европий, са незаменими за производството на батерии, електромобили, медицинско оборудване и военни технологии. Напрежението ескалира рязко, след като на 31 октомври 2025 г. Пекин обяви нови ограничения за износ на високочисти редкоземни метали, които са жизненоважни за производството на чипове.
Според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ), Китай е изградил практически монопол в тази сфера чрез десетилетия на мащабни инвестиции. Данните показват, че Пекин контролира 61% от световното производство и 92% от световната преработка на редки метали. Доминацията на Китай се дължи не само на добива, но и на притежанието на ключови технологии за ефективна обработка, което прави бързото възпроизвеждане на капацитети от други нации изключително трудно.
Геополитическата значимост на тези ресурси нараства експоненциално. Анализ на BloombergNEF прогнозира, че световното търсене на редкоземни метали за зелена енергия ще се удвои до 2030 г., превръщайки контрола върху тях в основен лост за влияние.
В опит да осигури стабилни доставки, президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с китайския лидер Си Дзинпин в южнокорейския град Пусан. Целта на срещата беше намаляване на напрежението и гарантиране на достъп до 17-те ключови минерала. Макар тези суровини да не са рядкост по същество, те се добиват от ниски концентрации и обработката им е скъпа.
Вашингтон активно търси диверсификация на доставките. Тръмп подписа споразумения с Япония, Южна Корея и няколко държави от Югоизточна Азия за алтернативни източници. В отговор на кризата със снабдяването, САЩ обявиха, че ще увеличат финансирането за проекти за добив и преработка на редкоземни метали във Вътрешна Монголия и Австралия.
След срещата си с китайския лидер, Тръмп определи постигнатите договори като гаранция за бъдещето на американската индустрия:
„велик успех“
— Доналд Тръмп, президент на САЩ
Тази „минерална надпревара“ предизвика загриженост и в Европа. Европейският съюз предупреди, че ограниченията могат да повлияят негативно на европейската енергийна трансформация и технологичната независимост. Междувременно, Австралия, един от основните конкуренти на Китай в добива, заяви, че ще ускори своите проекти за преработка, за да се превърне в по-надежден доставчик за САЩ и ЕС. Експертите предупреждават, че настоящото геополитическо съперничество може да оформи глобалната технологична карта за десетилетия напред.
