Геополитическа буря: Месец на „дронов смут“ в Европа и трите версии за ескалация
Поредицата от инциденти с безпилотни летателни апарати и руски самолети в европейското въздушно пространство през последния месец предизвика сериозно геополитическо напрежение. Темата генерира три основни версии за произхода на смута: руски натиск, провокация от Украйна/Запада или поредица от случайности, въпреки че за момента липсват доказателства за умишлени държавни действия.
Снимка: AP/БТА
През последните седмици „дроновият смут“ се превърна в основна геополитическа тема в Европа. Неотдавна се навърши месец от деня, в който дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша. Този инцидент даде началото на цяла поредица от подобни събития. Сред тях са навлизания на руски самолети в естонското въздушно пространство и появата на „неидентифицирани дронове“ над ключови обекти в различни европейски държави.
Случаите не остават изолирани. Във Франция, Дания и Норвегия безпилотни апарати прелетяха над военни обекти и летища, което доведе до спиране на въздушния трафик. Белгия също отчита рязко увеличение на броя на дроновете. В отговор на засилената заплаха Германия обяви, че ще предостави на полицията правомощия да сваля заплашителни дронове, които летят над летища и критична инфраструктура.
На ниво Европейски съюз, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за създаването на мрежа от сензори и оръжия за откриване и неутрализиране на дронове. Еврокомисарят по отбраната Андрюс Кубилюс подчертава, че в краткосрочен план е нужно подобряване на способностите за засичане. В дългосрочен план пък трябва да се развият системи за обезвреждане или унищожаване на апаратите. В тази връзка държавите от източния фланг на ЕС постигнаха съгласие за изграждане на „стена срещу дронове“ по източната граница, като България също изрази намерение за участие в инициативата.
Трите основни версии
Ситуацията породи няколко версии за произхода на тези инциденти, пише украинското издание „Страна“. Първата, широко разпространена в Европа и Украйна, е, че Русия умишлено използва дронове, за да сплаши континента и да тества неговата реакция. Втората версия, която е и официалната позиция на Москва, твърди, че полетите са провокации, организирани от Украйна и западните „ястреби“. Целта им е да въвлекат НАТО във военен конфликт с Русия или поне да убедят западните общества да увеличат разходите си за отбрана и помощ за Киев.
Налице е и трета версия, която интерпретира събитията като поредица от случайности. Според нея руските дронове са попаднали в Полша под въздействието на украински средства за радиоелектронна борба. Руски самолет пък може да е навлязъл непреднамерено в Естония, „минавайки напряко“ през тясна ивица неутрално въздушно пространство. Дроновете над европейските обекти често се пускат от туристи и любители, като тези действия сега целенасочено се превръщат във „военна заплаха“.
Липса на доказателства и политическо използване
Въпреки многобройните аргументи в подкрепа на първите две версии, нито едно доказателство не е представено, че Русия умишлено е пуснала дронове в Полша или че стои зад другите инциденти. Също така липсват доказателства, че зад всичко това стоят Киев или западните специални служби. В някои случаи европейските правоохранителни органи са задържали лица за пускане на дронове над летища. Според тях обаче, това са случайни хора, които са пускали дронове за забавление, без връзки с Русия или други чужди специални служби. Неотдавнашното появяване на балони край летището във Вилнюс пък е било свързано с контрабанда на цигари от Беларус.
Независимо от истинската причина, ситуацията активно се използва в информационно-политическата сфера. Русия я използва ограничено за злорадство, докато в Москва има „партия на войната“, която счита, че ескалацията е изгодна за принуждаване на Запада да приеме условията на Русия. На официално ниво обаче, тази твърда риторика публично не се подкрепя.
В Украйна и на Запад темата се използва по-широко за убеждаване на обществото да харчи повече за отбрана и за подтикване на европейските страни към действия, които преди са били избягвани (като предоставяне на кредит от замразени руски активи). Основната цел е да се засили натискът върху Москва. Въпрете това, Западът засега се въздържа от максималната програма – действия, граничещи с пряк военен конфликт, като сваляне на руски самолети или въвеждане на безпилотна зона над Украйна.
Създаващата се атмосфера остава изключително тревожна. И Западът, и Русия се въздържат от резки стъпки, но са опасно близо до тях. Изданието „Страна“ заключава, че ескалацията може да бъде предотвратена само по един начин: като се сложи край на войната в Украйна.
