Геноцид и глад: Войната между двамата генерали разкъсва Судан, над 10 милиона са разселени
От април 2023 г. Судан е разкъсван от кръвопролитна война между армията (СВС), водена от генерал Ал-Бурхан, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) на Хамидти. Конфликтът, породен от борба за власт и контрол върху златните мини и икономическите ресурси, доведе до над 10 милиона разселени и нови етнически кланета в Дарфур, според данни от ноември 2025 г.
Бежанка от Ел Фашер плаче за избитото си семейство Снимка: Ройтерс
Судан преживява една от най-сложните комбинирани кризи в съвременната си история, започнала през април 2023 г. Откритият конфликт между суданските въоръжени сили (СВС), водени от генерал-лейтенант Абдел Фатах ал-Бурхан, и Силите за бърза подкрепа (СБП), оглавявани от Мохамед Хамдан Дагало – Хамидти, заплашва да разцепи държавата на две воюващи зони. Заплахата от разпад е най-опасният и вероятен сценарий в момента.
Конфликтът е дълбоко вкоренен в десетилетия на политическо и военно напрежение, изплувало след революцията през 2019 г. и падането на диктатора Омар ал-Башир. Корените на кризата се крият в политиката на Башир да използва паралелни племенни въоръжени милиции, като паравоенната група „Джанджауид“, която по-късно се трансформира в СБП. Тази група е създадена като отговор срещу бунтовете на неарабските и немюсюлманските племена и се превърна в инструмент за колективно наказание.
Дарфур: Символ на геноцид и кланета
Регионът Дарфур бързо се превърна в глобален символ на геноцид и свидетелство за неспособността на световната общност да защити цивилните. Международни организации документираха систематични престъпления, включително масови изнасилвания, въздушни бомбардировки, екзекуции на място и принудително разселване на цели общности. Насилието е било планирано във военните командни центрове и осъществено в координация между армията и милицията на джанджауидите.
Хуманитарната криза е катастрофална: над 10 милиона души са разселени както в Судан, така и извън него, а гладът заплашва милиони. Образованието и здравеопазването са почти напълно разрушени. Насилието е съпроводено с груби нарушения от двете страни, включително убийства въз основа на племенна или религиозна идентичност.
Международните организации съобщават за тревожни нови развития през ноември 2025 г. На 12 ноември бяха докладвани нови етнически кланета в Западен Дарфур, при които десетки членове на етническата общност масалити бяха убити от СБП и съюзни племенни групи. През последните 72 часа бе съобщено и за масово бягство на повече от 10 000 бежанци от Дарфур към Чад.
Международният наказателен съд (МНС) продължава разследването на военни престъпления в Дарфур, като през юли 2023 г. бяха открити масови гробове с жертви от масалитите, свързани с действията на СБП.
Битка за богатство и контрол
Войната не е само за политическо влияние, но и за контрол върху жизненоважни сектори на икономиката и природните богатства. СБП контролират ключови ресурси като златните мини и търговските мрежи, простиращи се до Либия и ОАЕ, което засилва конкуренцията със СВС, които пък контролират селското стопанство, недвижимите имоти и инфраструктурата. Разследване от 2019 г. разкри собствеността на Хамидти върху мините Джабал Амер и милиардите долари, спечелени от контрабанда на суданско злато.
Конфликтът има и силно регионално измерение. Западни разузнавателни доклади обвиняват Обединените арабски емирства, че доставят оръжия на СБП, докато Египет открито подкрепя суданската армия. Руските наемници от „Вагнер“ също играеха важна роля в защитаването на операциите на СБП и контрабандата на злато към Русия.
Ислямизираната армия и политическото напрежение
След падането на Башир, СБП станаха влиятелен политически и военен фактор, участвайки в преходното правителство. Хамидти се превърна от съюзник на диктатора в активен участник в свалянето му, но по-късно изигра основна роля в потушаването на протестите от 2019 г. Това му осигури власт, но и враждебността на гражданските сили, които го обвиниха в прокопаване на демократичната промяна.
Междувременно, суданската армия е силно повлияна от Суданското ислямско движение (Мюсюлманските братя). След преврата през 1989 г., ислямистите систематично са отстранявали независими офицери и са ги замествали с лоялни елементи.
„по време на 30-годишното управление на Омар ал-Башир армията се превърна в отражение на движението Мюсюлмански братя, а не в обединяваща национална институция, както беше при предишните военни режими, които запазиха националната идентичност на армията.“
— Пенсионирани офицери, пред Asharq Al-Awsat
Гражданските активисти и опозиционните групи критикуват и двете воюващи страни, обвинявайки ги в експлоатация на етническите и племенни напрежения за утвърждаване на власт и контрол върху ресурси. Битката при Ел Фашер в края на октомври, осъдена от ООН и САЩ като военни престъпления, начерта сурови линии в сърцето на Судан, показвайки, че държавата е оставена на произвола на съдбата.
Възможните сценарии остават мрачни: продължаване на войната до изтощение на една от страните, политическо уреждане чрез силно посредничество, или най-вероятният сценарий – разпад на държавата на враждуващи военни зони на влияние.
