Гърция и еврото: Еволюция на един сложен брак по сметка
Гърция прие еврото с първоначална „еврофория“, но финансовата криза от 2009 г. промени отношението. Въпреки носталгията по драхмата, страхът от хиперинфлация поддържа подкрепата за еврото като гаранция за стабилност. Общественият дебат за финансовата автономия продължава.
СНИМКА: Pixabay
Гърците приеха еврото с първоначална „еврофория“. Това се случи през януари 2002 г. Физическата подмяна на банкнотите и монетите премина гладко. Въпреки това, нагласите се промениха с времето. Особено по време на дълговата криза.
Първоначалното объркване с монети и цени беше краткотрайно. Появи се обаче т.нар. „ефект на капучиното“. Цените на някои ежедневни стоки се закръглиха нагоре. Това създаде усещане за поскъпване на живота. Макар официалната инфлация да беше контролирана, възприятието за поскъпване остана.
Финансовата криза от 2009 г. драматично промени отношението към еврото. Ентусиазмът се превърна в разочарование и гняв. Въпреки това, не доведе до масово желание за връщане към драхмата. Строгите мерки за икономии, наложени от международните кредитори, направиха отношението противоречиво. Много гърци бяха разочаровани от управлението на кризата от еврозоната и „Тройката“ (ЕЦБ, ЕК и МВФ). Имаше протести и недоволство от загубата на икономически суверенитет.
Гърция официално прие еврото на 1 януари 2001 г. Физическата обмяна започна година по-късно. Крайният срок за обмяна на драхми беше 1 март 2012 г. Преходът беше мащабно техническо събитие. Целта беше плавен преход без недостиг на валута.
Поколението на баба Ставрула изпитва носталгия по драхмата. Те помнят икономическия подем от 80-те и 90-те години. Тогава много хора са се чувствали доволни от живота си. Драхмата е била част от гръцката история хилядолетия. Тя е дълбоко свързана с ежедневието и спомените на хората. Тази носталгия е за един отминал период. Той е свързан с по-спокойни времена и национална идентичност.
Въпреки това, страхът от нестабилност и хиперинфлация е по-силен. Възрастните гърци помнят периодите на висока инфлация. Честите обезценявания на драхмата ерозираха спестяванията им. Основният аргумент за оставане в еврозоната беше превенцията на обезценяване. Връщането към драхмата би довело до неконтролируемо обезценяване на спестяванията. Едно евро вероятно щеше да струва 2000 или 3000 драхми. Спестяванията в банките щяха да загубят 80-90% от стойността си.
Въвеждането на еврото е повече от финансова промяна. То е промяна в отношенията между държавите членки. Засяга и суверенитета. Валутата, подобно на границите и Конституцията, е „генетичен код“ на държавността.
Еврото е създадено, за да улесни живота. Еднаква валута подпомага икономиката и бизнеса. Улеснява пътуванията и живота в чужбина. Трансграничните транзакции стават по-лесни. За повече информация относно прехода към еврото в други страни, вижте как Австрия прие еврото.
В гръцките медии продължава общественото обсъждане. Темата е икономическите последици от членството в еврозоната. Гръцки политици и икономисти коментират. Те настояват за по-голяма финансова автономия в еврозоната. Това е част от дебатите за бъдещето на европейската валутна политика. Опозиционни партии често критикуват управлението на кризата. Те призовават за по-голяма финансова независимост или алтернативи на еврото. Въпреки това, еврото остава най-добрата гаранция за финансова стабилност. То осигурява и международна интеграция на Гърция.
