Габриела Георгиева: Класическата музика е катарзис и антистрес хапчето, нужно в днешно време

Сопраното Габриела Георгиева, която наскоро бе удостоена с титлата „Музикант на годината 2024“ в България, отправи емоционален призив към публиката по повод Световния ден на операта. Тя категорично заявява, че класическата музика е катарзис, който е мисия на изкуството и описва оперното пеене като крайно необходимо в съвременния свят.

„Бих казала на хората да не спират да влизат в операта, да не спират да слушат класическа музика, защото наистина е катарзис. Това е мисията на изкуството. Понякога човек дори не си дава сметка колко му е нужно това“

— сопраното Габриела Георгиева

Георгиева изразява радостта си от това, че много млади хора започват да посещават операта и я намират за удоволствие. Тя призовава публиката да не спира да се докосва до живото изкуство, което смята за изключително важно.

Живият спектакъл е незаменим

Примата силно подчертава незаменимостта на живия спектакъл пред записите. Сравнението идва след скорошното ѝ посещение на конкурса „Опералия“, за което благодари на Соня Йончева. Според Георгиева, усещанията в залата и тези от запис са „съвсем различни“ и нямат „нищо общо с реалността“.

„С всичките дефекти на „живото“ предаване, когато може да изпука някой тон, да не се получи нещо точно така, както сме свикнали да го слушаме по записите… Но неминуемо тази енергия, този обмен, който върви между сцената и публиката – защото това е непрекъснат обмен – ние даваме и публиката ни връща, и това се усеща… Този обмен е изключително ценен. Ние наистина даваме сърцата си и поемаме от енергията на публиката. Много се надявам, че повече хора ще влизат и ще си дадат сметка колко им е ценно това. Това е противоотровата. Това е антистрес хапчето, което ни е нужно в днешно време“

— Габриела Георгиева

Тя добавя, че понякога въздухът в залата трепти и не се чува нито шумолене, нито телефони, а се усеща само нажежената атмосфера. Този обмен доказва, че класическата музика е катарзис и антистрес хапчето.

От химически техникум до оперната сцена

Пътят на Георгиева към оперното изкуство започва неочаквано. Родена във Видин, където опера няма, тя не е имала досег до това изкуство. Макар да е завършила химически техникум през 1990 г. със специалност „Автоматизация на производството“, съдбата я отвежда в Музикалния театър, където попада на работа като шивачка. Първоначално е обичала народните песни и танци, но контузия на коленете на 19 години я принуждава да се откаже от танците. Срещата ѝ с операта става факт, когато слуша първата си постановка – „Аида“ в Софийската опера.

Георгиева е ученичка на световната прима Гена Димитрова, специализирала е в Рим и е работила с големи имена като Калуди Калудов. Тези артисти са я научили на най-важното: професията изисква сериозно и отговорно отношение, тъй като е каторжен труд, а не само удоволствие.

„Деца, нямате представа какво означава да направят „Турандот“ в Токио за теб, след три дена да летиш до Ню Йорк в „Метрополитън“ и там да правят „Тостка“ за Гена Димитрова“

— Гена Димитрова

Отговорност и предизвикателствата на живото пеене

Като изпълнител, Георгиева подчертава огромния стрес и отговорност, които съпътстват всяко излизане на сцената. При оперното изкуство няма плейбек или запис – всяко неразположение може да се отрази на гласа. Публиката, платила своя билет, не се интересува от личните проблеми на артиста, а очаква високо ниво на изпълнение.

Тя споделя и личен момент от времето, когато е учила изключително трудната роля на „Норма“: синът ѝ Александър се разболява от скарлатина. Прибирайки се след дълги репетиции, той я посрещал с маска и призив:

„Мамо, слагай маската и пускай „Норма““

— Александър

С времето стресът не изчезва, а се трансформира в отговорност, тъй като очакванията към нея като артист са високи и тя трябва да държи нивото си „винаги над“ постигнатото.

Репертоар и мечти

Габриела Георгиева, която е сред водещите български сопрани с роли като Леонора, Амелия и Абигаил, е известна с работата си в драматичния репертоар. Тя е първата българска Медея, представена в рамките на България (Соня Йончева е първата българка, изпяла ролята).

Тя е дебютирала успешно и във Вагнеровия репертоар със Софийската опера като Ортруд в „Лоенгрин“ и Венера в „Танхойзер“. Въпреки че Турандот, която пее от 2009 г., е емблематична, колежката ѝ Мариана Цветкова я е предупредила:

„Габи, повярвай ми, като изпееш „Турандот“ и забравят, че пееш и други неща“

— Мариана Цветкова

Наскоро Георгиева осъществи своя мечта с дебюта си като Сантуца (19 октомври). Тя също така изразява силно желание да изпълни ролята на Дездемона от „Отело“. Освен активната си кариера, тя преподава в музикалната академия и поддържа връзка с Ана Томова-Синтова, която често ѝ дава съвети и напътствия с „майчинска обич“.

Вижте също: Балистични ракети срещу Киев: Въздушна тревога в Украйна и нови призиви за санкции

Вижте също: Матей К. остава в ареста: Обвиненият за смъртта край Златица имал над 30 пътни нарушения

Вижте също: Интензивен трафик за камиони към Турция и Сърбия: Ситуацията на ГКПП „Капитан Андреево“, „Лесово“ и „Калотина“

Вижте също: Борисов от Разград: ГЕРБ трябва да мине на друго ниво и да спре цирка с Румен Радев