Фрида Кало постави нов световен рекорд с продажба на автопортрет за близо 55 млн. долара
Емблематичният „Автопортрет с терново ожерелие и колибри“ на Фрида Кало бе продаден за 54,7 млн. долара, превръщайки се в най-скъпата картина от жена художник. Творбата от 1940 г. отразява болезнен период от живота на авторката, свързан с развода ѝ и смъртта на Лев Троцки.
Рекордът за най-скъпо продадена картина на жена художник беше счупен от мексиканската икона Фрида Кало. Нейното произведение смени собственика си на търг за близо 42 млн. евро, което се равнява на рекордната сума от 54,7 млн. долара.
Картината е повишила стойността си драстично през десетилетията. Цената ѝ е нараснала над хиляда пъти от първия момент, в който е била предложена на търг през 1980 година. Според експерти, успехът на търга отразява не само художествените качества на творбата, но и засиления интерес към женските гласове в изкуството.
През последните 72 часа стана ясно, че рекордьорът е творбата от 1940 г., озаглавена „Автопортрет с терново ожерелие и колибри“. В платното оживява един от най-трудните и мрачни етапи от живота на художничката. Творбата е създадена в период на дълбоки лични сътресения, белязани от болезнения развод с Диего Ривера и трагичното убийство на нейния любовник Лев Троцки, което добавя силна емоционална тежест към изображението.
Символиката в произведението е силно въздействаща. Автопортретът изобразява Фрида с тернов венец, който е ясен знак за страдание и мъченичество. В контраст с болката, присъства колибри като символ на надеждата и живота, което подчертава вечния стремеж към възраждане въпреки житейските удари.
Кало е считана за един от най-изкусните творци на 20-и век, като става прочута най-вече с портретите си. Известно е, че тя е нарисувала общо 55 автопортрета. Картините ѝ илюстрират трудната връзка със собственото ѝ тяло и идентичност, след като преживява детски паралич и получава сериозни увреждания от тежка катастрофа.
Днес творчеството ѝ се разглежда като манифест на женската сила и устойчивост. Автопортретите на мексиканската художничка често са интерпретирани от критиците като своеобразен терапевтичен процес и уникален начин за освобождаване както от физическата, така и от емоционалната болка.
