Френското правителство оцеля след вотове на недоверие заради бюджета за 2026 г.

Френското правителство успешно премина през два вота на недоверие, свързани с приемането на частта за приходите от бюджета за 2026 г. Това се случи, след като кабинетът реши да прокара бюджета без финално одобрение от Националното събрание, използвайки чл. 49.3 от конституцията. Премиерът Себастиен Льокорню прибягна до тази мярка, заобикаляйки парламентарните дебати.

Първият вот на недоверие, иницииран от крайнолявата партия „Непокорна Франция“, заедно със „Зелените“ и комунистите, събра 269 гласа „за“. Необходими бяха 288 гласа за сваляне на правителството. Вторият вот, внесен от крайната десница, получи подкрепата на едва 142 депутати. Правителството оцеля и при двата опита.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че отново ще използва чл. 49.3 от конституцията, за да прокара и разходната част от бюджета за 2026 г. Тази стъпка почти сигурно ще провокира нови вотове на недоверие. Това е 30-ият път от 2022 г. насам, когато правителството на Макрон прилага този член за прокарване на закони.

Правителството на президента Еманюел Макрон е принудено да заобикаля парламента поради липса на абсолютно мнозинство в долната камара. Месеци на преговори не успяха да осигурят достатъчна подкрепа за бюджета. Поради бюджетни разногласия Макрон вече изгуби две правителства и се сблъска с политически сътресения, невиждани от 1958 г.

Социалистическата партия заяви, че няма да подкрепи вотовете на недоверие. Причината е, че Льокорню е направил отстъпки по бюджета към тях. Лидерката на крайната десница Марин Льо Пен обаче критикува остро тези, които подкрепиха правителството. Тя предупреди, че те ще платят за това на следващите избори, включително на местните през март и на президентските през 2027 г.

„Не си мислете, че никой не ви гледа. Французите ви виждат и те ще ви накарат да си платите за това пред избирателните урни“, каза Льо Пен пред депутатите преди вота и добави: „Не само заради (бюджетното) кръвопускане, които им причинявате, но също и заради унизителните средства, който използвате“.

Льокорню увери, че бюджетният дефицит няма да надхвърли 5% от БВП. Това е спад от 5,4% миналата година, но все още над прага на ЕС от 3%. Очаква се целият бюджет да бъде окончателно одобрен през първата половина на декември.

Въпреки оцеляването, лявата партия „Непокорна Франция“ и крайнодясната „Национално обединение“ вече планират нови вотове на недоверие. Те са насочени срещу предстоящото използване на чл. 49.3 за разходната част. В очакване на ново правителство във Франция: Опозицията се готви за вот на недоверие. Бюджетът предвижда намаляване на разходите във всички сектори, освен в отбраната, където са предвидени допълнителни 6,7 милиарда евро. Марин Льо Пен нарече новия бюджет „бюджетен Чернобил“.