Френският централен банкер: Дефицитът да остане под 4,8% през 2026 г. за избягване на „задушаване“ от дълга
Управителят на Банк дьо Франс Франсоа Вилроа дьо Гало настоя Франция да ограничи бюджетния си дефицит до 4,8% през 2026 г., за да овладее дълговото бреме, предупреждавайки за риск от „постепенно задушаване“. На този фон, правителството обсъжда строги мерки, включително замразяване на социални плащания, докато премиерът допуска дефицит до 5% за политически компромис с опозицията.
Управителят на "Банк дьо Франс" (Banque de France) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало.
Франция трябва да поддържа бюджетния си дефицит под 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г., за да овладее нарастващото дългово бреме. Това предупреди Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на Банк дьо Франс и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), в интервю за вестник „Ла Кроа“.
Ръководителят на централната банка предупреди, че страната е изправена пред риск от постепенно задушаване
под тежестта на дълга. В момента Франция има един от най-високите държавни дългове в ЕС, надхвърлящ 3 трилиона евро, което налага строги мерки за фискална консолидация. Според Вилроа дьо Гало, увеличаването на разходите вече няма да има стимулиращ ефект върху икономиката.
За да стабилизира държавния дълг, Париж трябва да постигне значителен напредък в намаляването на фискалните дисбаланси. Целта е връщане в рамките на 3 процента дефицит до 2029 година.
„Абсолютно необходимо е да се върнем в рамките на 3 процента до 2029 година. Това означава, че през следващата година дефицитът не бива да надвишава 4,8 процента, за да изминем една четвърт от пътя към тази цел“
— Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на Банк дьо Франс
Управителят подчертава, че правилото за 3-те процента не е просто европейска формалност, а критичен праг.
„не е просто европейска формалност, а прагът, който гарантира стабилизиране на държавния дълг“
— Франсоа Вилроа дьо Гало
Бюджетна несигурност и политически компромиси
Националното събрание в момента обсъжда проектобюджет за 2026 г., предвиждащ дефицит от 4,7 на сто от БВП. Въпреки препоръката на централната банка да не се преминава границата от 4,8%, политическата нестабилност усложнява приемането на мерките. Премиерът Себастиан Льокорню е готов да приеме дефицит до 5 процента за компромис с опозицията, докато основни опозиционни партии, като „Непокорившаяся Франция“ и „Национално обединение“, отказаха да участват в преговорите за бюджета.
За да ограничи разходите и да намали дефицита, правителството планира строги мерки за 2026 г. Правителството планира замразяване на социалните плащания и пенсиите през 2026 г., за да спести около 7,1 млрд. евро. Допълнително се предвижда повишаване на данъците за най-богатите чрез въвеждане на „вклад солидарности“ за високите доходи. Като още една мярка за генериране на приходи, премиерът предложи отмяна на два официални празника – Пасхален понеделник и Денят на победата на 8 май, като работни дни.
Икономически ефект и прогнози
Централната банка на Франция вече понижи икономическите си прогнози за 2026 и 2027 г., предупреждавайки, че продължаващата фискална несигурност влияе негативно на инвестициите на бизнеса и домакинствата.
Въпреки това, Вилроа дьо Гало запазва умерен оптимизъм. Той посочи, че френската икономика остава устойчива. Растежът през 2025 г. ще бъде поне
равен на прогнозата на централната банка от 0,7 процента.
Изчисленията на Банк дьо Франс показват, че намаляването на несигурността около дълга е ключово за стимулацията. Ако несигурността бъде намалена и нормата на спестяване на домакинствата спадне с 1 процентен пункт, това би добавило около 0,4 процентни пункта към икономическия растеж.
