Френският проектобюджет за 2026 г. е „на нестабилна основа“: Регулаторът и рейтинговите агенции предупреждават за висок дълг
Висшият съвет по публичните финанси (HCFP) предупреди, че френският проектобюджет за 2026 г. е изграден на оптимистични икономически предположения и че мерките за икономии може да не бъдат изпълнени. Правителството планира 30 милиарда евро икономии и целеви дефицит от 4,7-5,0% от БВП. Външните анализи показват, че държавният дълг ще остане опасно висок, което доведе и до понижение на суверенния рейтинг на страната от Fitch.
Себастиен Льокорню Снимка: X/ @CNEWS
Френските планове за държавния бюджет за 2026 г. се градят на прекалено оптимистични икономически предположения. Това предупреждение отправи Висшият съвет по публичните финанси (HCFP), който оценява макроикономическите прогнози на правителството. Според регулатора, мерките за икономии, предвидени в проектобюджета, може да се окажат недостатъчни или дори да не бъдат изпълнени.
Премиерът Себастиен Льокорню, който бе преизбран на поста наскоро, работи под конституционен натиск да представи законопроекта пред Националното събрание. Френската конституция изисква парламентът да разполага със 70 дни за разглеждане и приемане на бюджета преди 31 декември.
Оптимизъм за дефицита срещу реалността на дълга
Проектобюджетът на правителството си поставя за цел да намали дефицита до 4,7-5,0% от Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. Това би представлявало леко подобрение спрямо очакваните 5,4% за 2025 г. Въпреки официалните цели обаче, HCFP остава скептичен. Подобна несигурност намира отражение и в европейските прогнози, които предвиждат, че дефицитът на Франция може да достигне 5,7% от БВП през 2026 г.
В опит да постигне фискална консолидация, правителството планира икономии в размер на 30 милиарда евро (34,7 милиарда долара). Тези мерки включват намаляване на данъчните облекчения за компаниите, затягане на правилата за социалните вноски и въвеждането на нови налози. Сред новите данъци са такса върху малките пратки и изключителен допълнителен данък върху застрахователите, които предоставят допълнително здравно осигуряване.
Данъчна политика и критики
Правителственият план предвижда затягане на данъците, насочени към холдинговите компании, използвани от богатите хора за намаляване на задълженията им. Въпреки това, в проектобюджета не е включено искането на Социалистическата партия за въвеждане на ставка от 2% върху личното богатство на хората, притежаващи над 100 милиона евро. Липсата на тази мярка е една от основните критики към правителствените фискални планове.
Макроикономическите прогнози също претърпяха ревизия. За 2026 г. правителството очаква икономически растеж от 1,0%, което е леко понижение спрямо предишната прогноза от април (1,2%). Инфлацията също се очаква да спадне до 1,3% през следващата година, ревизирана надолу от априлските 1,4%.
Неустойчиво високо равнище на дълг
Основен повод за тревога остава устойчиво високото равнище на държавна задлъжнялост. Правителството очаква държавният дълг да достигне 117,9% от БВП през 2026 г., леко повишен спрямо априлските прогнози. Според европейската икономическа прогноза, това равнище може да нарасне дори до 118,4% от БВП.
Високият дълг и фискалните рискове вече доведоха до външни реакции. Рейтинговата агенция „Фич“ (Fitch) наскоро понижи суверенния рейтинг на Франция от АА- на А+ със стабилна перспектива, отразявайки опасенията си от високия държавен дълг и бюджетния дефицит. В резултат на нарастващите финансови нужди, Франция планира увеличение на емисиите на държавни облигации през 2026 г.
Макар правителството да залага на умерено възстановяване на икономиката и фискална консолидация, прогнозите остават предпазливи, а планираните икономии възлизат на 30 милиарда евро, което може да се окаже недостатъчно за справяне с високата задлъжнялост.
