Френски медии анализират оставката на българското правителство

Френските медии обстойно коментират оставката на българското правителство, ръководено от Росен Желязков. Новината е отразена от водещи издания като „Франс 24“, „Франс енфо“, „Либерасион“, „Монд“, „Фигаро“ и „Ле-з-Еко“, информира БТА.

„Франс 24“ акцентира върху изявлението на Росен Желязков. Той обяви оставката си, заявявайки, че се вслушва в гласа на народа. За оставката на кабинета са настоявали хора от различни възрасти и етноси.

„Франс енфо“ отбелязва, че оставката последва мащабни антикорупционни протести. Десетки хиляди граждани участваха в тях. Протестите бяха подкрепени и от президента Румен Радев. Вълната на недоволство започна в края на ноември. Тогава правителството се опита да прокара ускорено бюджета за 2026 г. Това е първият бюджет, изготвен в евро. Решението на Желязков идва в критичен момент. България, най-бедната страна в ЕС, се готви за въвеждане на единната европейска валута на 1 януари. Това засилва тревогата на българите от скок в цените.

„Либерасион“ публикува информацията за България в раздел „Гняв“. В същия раздел е поместена и статия за стачката в Португалия. Изданието акцентира, че оставката на „кабинета Желязков“ е следствие на масови протести. Те започнаха срещу проектобюджета и прераснаха в недоволство срещу модела на управление. Оставката идва две седмици преди въвеждането на еврото. Вестникът припомня конституционната процедура. Ако не бъде съставено ново правителство, президентът ще назначи служебен кабинет. Той трябва да избере премиер от специален списък. В него фигурират висши служители като управителя на БНБ. За повече информация може да прочетете и Официално: Правителството падна.

Вестник „Монд“ също отразява протестите в София и страната. Изданието посочва, че демонстрациите са били срещу корупцията и бюджета за идната година. Те са дефинирани като безпрецедентни по мащаб.

В статия на „Фигаро“ се подчертава, че оставката на правителството е малко преди България да влезе в еврозоната. Според изданието, процесът по смяна на валутата не би трябвало да бъде засегнат. Институции като Централната банка са независими. Въпреки това, всеки малък проблем с еврото може да стане повод за политически дебат. Това включва покачване на цените или неработещи банкомати. Цитирано е мнението на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Френското икономическо издание „Ле-з-Еко“ пише, че България може да влезе в еврозоната дори без правителство. Обявената от Росен Желязков оставка слага край на дълго противоборство. Гневът на хората ескалира в края на ноември. Протестиращите твърдят, че бюджетът за 2026 г. съдържа мерки за прикриване на отклоняване на средства. България отново навлиза в политическа нестабилност. Изданието описва конституционните варианти за излизане от ситуацията. Статията е публикувана до материал за Испания. Там за трета поредна година няма нов бюджет. Тя ще влезе в 2026 г. със стария бюджет. Припомня се и, че Франция води сложни дискусии за проектобюджета си. Френската агенция Франс прес също коментира оставката и причините за нея в подробен материал. За повече контекст относно международния отзвук, вижте Водещи световни медии отразиха протестите в България.