Франсоа Мориак: Романистът, който даде „плът и кръв“ на греха и се бори с проблема за злото
Франсоа Мориак, носител на Нобелова награда за литература (1952), е един от най-значимите френски романисти на XX век, посветил творчеството си на проблемите за злото и милостта. Той се стреми да даде „плът и кръв“ на абстрактната идея за греха, изследвайки тъмните страни на човешката психика. През последните 30 години от живота си Мориак се превръща в активен журналист и полемист, като осъжда френската политика във Виетнам и Алжир.
Франсоа Мориак, един от най-значимите френски романисти на миналия век, посвещава творчеството си на дълбокото изследване на човешката психика. Според „Ню Йорк таймс“ той се стреми да проникне в най-тъмните пролуки на душата. Самият Мориак признава, че е бил постоянно ангажиран с ключови морални дилеми.
„Бях и съм обезпокоен от проблема за злото и проблема за милостта“
— Франсоа Мориак, пред репортер през 1967 г.
Творбите на Мориак, често свързани с католическата традиция, проникновено разказват за живота на френската средна класа и описват конфликтите между нуждите на сексуалността и моралните норми. Това му печели признанието на Френската академия на сравнително ранна възраст – 48 години. Впоследствие, на 67 години, Мориак е носител на Нобелова награда за литература от 1952 г. Наградата му е присъдена „за проникновения анализ на душата, за художествената сила, с която, под формата на роман, тълкува човешкия живот“.
Въпреки че е смятан за един от най-значимите католически автори на XX век, Мориак оспорва това определение.
„Аз съм романист, който е католик.“
— Франсоа Мориак
Той обяснява, че целта му е била да направи католическата вселена на злото очевидна и осезаема. Той написва 22 романа, като всички засягат някакъв аспект на проблема за злото.
„С помощта на определен талант за създаване на атмосфера, аз се опитах на направя католическата вселена на злото очевидна, осезаема, която може да бъде помирисана. Ако теолозите представят абстрактната идея за греха, аз му давам плът и кръв.“
— Франсоа Мориак
Личният му живот оказва силно влияние върху мрачните теми в творчеството му. Мориак описва детството си като ограничено, нещастно и интровертно. Той е бил плах, крехък и раздиран от вина, доминиран от майка си и нейните религиозни възгледи. Негов любим писател е Блез Паскал – религиозен философ, изобразявал човешката същност в мрачни тонове. Някои критици го смятат за духовен наследник на Паскал.
„Това е моята драма. Аз съм роден в католицизма. Не съм го избрал.“
— Франсоа Мориак
По-голямата част от романите си Мориак създава между 1921 г. и 1941 г. Един от най-знаковите му романи, „Змийско кълбо“ (1932 г.), представлява мрачна и рязка сатира на буржоазното семейство, което е основано на материалното и собствеността. В тази книга всеки член на семейството отравя съществуването на другите.
След като въображението му отслабва, Мориак престава да пише романи. През последните 30 години от живота си той се превръща в журналист и полемист. Той публикува остри критични материали във френската преса, включително колонка във „Фигаро“, засягащи политика, литература и живот. През 1958 г. е награден с Големия кръст на Почетния легион. Мориак също така публикува серия лични мемоари и биография на Шарл де Гол.
Като активен обществен деец, той не се страхува от конфронтации. Мориак влиза в ожесточен спор с Албер Камю относно правосъдието след Освобождението на Франция. Камю, редактор на опозиционния вестник „Combat“, настоява за прочистване на всички сътрудници на нацистите. Мориак предупреждава, че подобен диспут би бил встрани от интересите на националното помирение, като изразява съмнение в безпристрастността на правосъдието, предвид емоционалните сътресения. Мориак също се обявява против френското владичество във Виетнам и публично заклеймява употребата на мъчения от френската армия в Алжир.
Въпреки философските различия, той поддържа добри лични отношения с водещи интелектуалци като Андре Жид и Жан-Пол Сартър. След кончината на Жид, Мориак пише:
„Не знам дали Жид е в рая или в ада. Но където и да е, сигурно е много интересно.“
— Франсоа Мориак
Сартър е един от критиците, които посочват липсата на свобода на персонажите на Мориак като слабост. Този доминиращ елемент подтиква Сартър да заяви:
„Бог не е артист. Нито пък е Мориак.“
— Жан-Пол Сартър
Към края на живота си, Мориак размишлява върху бързо променящия се свят, в който се чувства чужденец.
„Отгледан съм и съм живял в друг свят. Като дете не познавах киното и електричеството. Познавах старите ценности. Това не е моят век. Тук съм чужденец в този нов свят на атомната бомба… Сега ние живеем в замърсен свят. Време е да си тръгвам. Бъдещето е много, много черно, защото тези времена са грешни към природата. Човекът трябва да се върне към прости ценности.“
— Франсоа Мориак
