Финансовата грамотност влиза в училище на фона на 120 000 млади длъжници
Въвеждането на финансовата грамотност в училище е критично важно, тъй като над 120 хиляди млади българи на възраст 18-30 години имат дългове към частни съдебни изпълнители заради непогасени бързи кредити. Министерството на образованието въвежда понятия като бюджет, доход и спестявания чрез нови програми, проекти и състезания. Експерти призовават за по-голяма лична отговорност, тъй като скритите такси често удвояват размера на заемите.
МОН вкарва уроци по финансова грамотност през различни учебни предмети в средното училище. СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ
Въвеждането на финансовата грамотност в училищната програма е навременна и необходима стъпка. Училището не може да остане безучастно пред масовите и растящи примери за финансова неграмотност сред младите българи. Последни статистики показват изключително тревожна картина, която подчертава спешната нужда от подобно обучение.
Стана ясно, че над 120 хиляди млади българи на възраст между 18 и 30 години имат дългове към частни съдебни изпълнители заради непогасени кредити. Голяма част от тази многохилядна група са млади хора до 25 години, включително ученици. Те пълнят групата на теглещите бързи кредити, които после избягват да върнат, стигайки до дела и съдебни изпълнители.
Много млади хора не осъзнават реалната цена на заемите. Експерти предупреждават, че към главницата често се добавят такси, застраховки и други разходи, които понякога удвояват първоначалната сума на бързите кредити, водейки до съдебни дела и принудително изпълнение. Наблюдава се и притеснителна тенденция млади длъжници да теглят кредити за покриване дори на основни разходи, като сметки за ток и вода, без да имат финансов опит или знания за управлението на личния си бюджет. Не са добри и практиките при 30-годишните, чиито заплати покриват кредитите, но не и издръжката на живота им.
В тези времена малкият човек трябва да знае не само как да събира и изважда, но и как да управлява парите си. Затова е похвално, че основни понятия като труд, доход, разход, заплата, бюджет, стока, услуга, цени, личен и семеен бюджет, както и спестяванията, навлизат в учебните часове през различни предмети.
МОН предприема активни мерки, за да вкара финансовата грамотност в училище. Това се случва чрез национални програми, проекти, състезания, викторини, уебинари, лаборатории, лагери и театри. Експерти и частни съдебни изпълнители призовават за по-отговорно поведение и подчертават, че въпреки дълговите проблеми, тегленето на кредит не е лошо, ако се прави разумно и информирано.
Въвеждането на тези знания е по-добре късно, отколкото никога. Финансовото възпитание започва от най-малкото – от управлението на джобните пари. Това е първата стъпка, която помага за избягване на дълговите капани и за насърчаване на личната отговорност, давайки възможност на младите в бъдеще да „проходят“ със собствен бизнес.
