Финансовата блокада в Газа: Две години без ликвидност и 50% комисиона на черния пазар

Две години след началото на конфликта финансовата система на палестинската територия остава напълно парализирана. Жителите на Газа се сблъскват с нова форма на блокада – финансова, която за мнозина се оказва по-дълбока от самата война.

В централната част на Газа десетки хора чакат с часове пред затворените банки, надявайки се да изтеглят средства. За тях металните врати и ръждясалите катинари вече са символ на пълната икономическа безизходица. Финансовата система на палестинската територия е напълно парализирана две години след началото на войната, като в региона няма ликвидност, а банкоматите отдавна не работят.

От началото на конфликта банките в Газа нямат пари в брой. Местните жители чакат на опашка от ранни зори, само за да разберат, че не могат нито да теглят, нито да депозират средства. Банките нямат пари в брой, а част от сметките на местните жители са замразени.

„Банката е отворена само за информация. След 10 часа чакане разбираш, че служителят няма никакви правомощия. Сметката ми е замразена – от началото на войната не съм имал достъп до парите си.”

— Раед Салех, разселен от Джабалия

Икономическата ситуация се усложнява допълнително от изчерпването на наличностите. Повечето банкомати са изчерпали наличностите си още през първите месеци на конфликта. Търговците вече отказват да приемат износени банкноти.

В резултат на това на черния пазар се появиха посредници, които се възползват от кризата, като вземат драстични комисиони. Посредници на черния пазар вземат до 50% комисиона за обмен на пари.

Липсата на пари в брой обезсмисля дори евентуалното поевтиняване на стоките.

„Цените може и да са паднали, но какво от това? Няма какво да купим. Без пари и без отворена банка няма никакво значение, че нещо е по-евтино.”

— Камилия Ал-Айез, разселена от Рафа

Тази финансова несигурност усложнява сериозно и без това критичната хуманитарна обстановка. Хуманитарната криза се задълбочава не само от военните действия, но и от строгата блокада, която ограничава доставките на храна, гориво и лекарства. Това доведе до разрушаване на селското стопанство, водоснабдяването и санитарните условия. Въпреки че под международен натиск израелските власти разрешиха ограничени доставки на храни, блокадата и ограниченията остават строги.

Международните организации, включително ООН и БАПОР, призовават за ускорено внасяне на парични средства и хуманитарна помощ, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението. Ситуацията с продоволствието и медицинската помощ остава критична, особено за децата, страдащи от изтощение.

На фона на продължаващата икономическа разруха, Програмата за развитие на ООН (ПРООН) вече започна обсъждания и планиране за възстановяването на сектора Газа. Организацията подчертава необходимостта от комплексен подход за решаване на икономическите и социалните проблеми след две години конфликт.

Местните жители настояват властите и международните институции да осигурят парични потоци и достъп до жизненоважните финансови услуги.

„Тази банка е затворена от две години. В Газа няма нито една институция с ликвидност. Призоваваме властите да ускорят внасянето на пари в брой, за да се реши този тежък проблем.”

— Уаел Басиюни, разселена от Бейт Ханун

Вижте също: ДБ: Западен изпълнител да поеме рафинерията в Бургас заради риска от санкции и руско влияние

Вижте също: Трагедия във Венецуела: Двама загинаха при експлозия на частен самолет Piper Cheyenne I

Вижте също: Първият съпруг на Дженифър Лопес: Проблемът не е в нас, а в теб, лъжеше и ми изневеряваше

Вижте също: Извънредна промяна: Буря с 'Оранжев код' премести мача Фейенорд – Панатинайкос в Лига Европа