Финансова грамотност: Защо е ключова за бъдещето на България?

Над 2000 ученици тази година ще преминат обучение по финансова грамотност, организирано от Комисията за финансов надзор (КФН). През изминалата седмица близо 900 младежи от 10-и до 12-и клас участваха в онлайн програми на ведомството. От КФН подчертават, че нуждата от постоянен предмет по финансова грамотност в училище е належаща, тъй като спорадичните обучения не са достатъчни.

Тази необходимост е подкрепена от данни. Според последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), финансовата грамотност в България е под средната за света. Тя е сравнима с тази на държави като Малайзия, Молдова, Перу и Русия. Най-ниска е грамотността сред младите хора у нас.

Финансовата грамотност представлява съвкупност от знания, умения и нагласи, които водят до подобряване на личното и семейното благосъстояние. Тя обхваща четири ключови области: управление на пари и сделки, планиране на финанси, оценка на риск и награди, както и разбиране на финансовия пазар. Липсата ѝ може да доведе до неразумни решения и дори до дългова спирала.

Какво мислят учениците за важността на финансовата грамотност?

„Винаги когато трябва да си купим нещо голямо, си правим план“, споделя ученик в 3 клас.

„Трябва да си спестяваме пари, ако искаме нещо да си купим, което е на по-голяма сума, за да си го купим с тези пари“, добавя друг третокласник.

„Трябва да знаем, за да не попаднем на измамници като Ружа Игнатова примерно, трябва да знаем как да контролираме парите, колко да влагаме и така нататък, за да няма ОХ после“, казва ученик в 11 клас.

Проучвания показват, че едва 10% от българите оценяват нивото си на финансова грамотност като високо. Лилия Тодорова, директор на 108 СУ „Никола Беловеждов“, обяснява причините:

„Защо сме с ниска финансова грамотност? Защото сме свидетели на многобройни кредитни истории, бързи кредити и заеми, необмислени решения.“

Разликата между процент и процентен пункт е ключова за разбирането на икономическите процеси. Например, увеличение на осигуровките с два процентни пункта може да означава десет процента увеличение.

„Финансовата страна на живота е толкова пъстра и многообразна, че всеки малко или много се докосва до нея. Виждаме, че най-важното е да бъдат финансово грамотни, защото да могат да взимат информирани и правилни решения“, подчертава Лилия Тодорова.

Онлайн обученията на КФН започват от основите. Йорданка Ушагелова от КФН пояснява:

„Ние ги подготвяме за това не само да планират личните си финанси, необходимостта от това да подсигурят средствата си, как да подсигурят старините си, как да се застраховат, да се грижат за имуществото си.“

Въпреки че тези обучения разширяват познанията, КФН смята, че това не е достатъчно. Повишението на грамотността е временно без системно преподаване. Затова е критично финансовата грамотност да стане част от учебната програма. Тази промяна е все по-належаща, имайки предвид, че финансово грамотните хора са по-успешни в живота.

108 СУ „Никола Беловеждов“ в София отдавна е пионер в преподаването на икономически дисциплини. От четири години часовете по финансова грамотност започват още от 1-ви клас. Любка Стоянова, учител, отбелязва:

„Уважаеми ученици, вие сте част от финансовата работилница „Спестовни маршрути“. Българинът традиционно се възприема като пестелив. Според едно проучване е установено, че децата до 11 години, а това е групата, в която попадате и вие, са по-пестеливи.“

Докато малките ученици учат чрез игри, в горните класове фокусът е върху специализирани теми. Юлия Коева, учител, обяснява:

„Ще се запознаем с това как виртуалните валути и въобще как валутите променят своето място и мястото променя валутите.“

Училището експериментира и с преподаване на математика през призмата на финансите, целящо да развие умения като адаптивност, работа в екип и критично мислене. Големите ученици дори създават свои измислени фирми, фокусирани върху устойчиви продукти и услуги.

„Нашата фирма е измислила кутии, които променят цвета си, когато храната започва да се разваля, за да се намали разхищаването на храна и съответно разхищаването на пари, защото всеки дава пари за храна, а когато забравяме храна в хладилника, тя се разваля и трябва да я изхвърлим“, обяснява ученик от 11 клас.

Така децата постепенно преминават към реалния бизнес свят, подготвяйки се за бъдеще, в което цифровата финансова грамотност е от съществено значение. Това знание им помага да взимат информирани решения и да избягват финансови рискове.

Вижте също: Норвежкият суверенен фонд изисква доклад за човешките права от Microsoft на фона на политически натиск

Вижте също: Продават за 25 000 лв. катастрофиралия Мерцедес на Нидал Мохамад