Филмът „Земя“ на Захари Жандов: Българският пробив в Кан през 1955 г.

През 1955 г. България прави своя дебют на престижния кинофестивал в Кан. Филмът „Земя“ на режисьора Захари Жандов е първата българска продукция, включена в конкурсната програма. Лентата е екранизация по едноименната повест на класика Елин Пелин.

Снимките на филма се осъществяват в живописните шопски села Гайтанево и Негушево. Тези места са недалеч от родното село на писателя – Байлово. За една от кулминационните сцени е отсечен 300-годишен дъб. Това се случва в древното оброчище Атанасов връх, близо до Гайтанево. Местните жители трудно приемат загубата на вековното дърво. То е било видим ориентир дори от столичния квартал „Редута“. Въпреки това, в името на изкуството и паметта на Елин Пелин, те се примиряват с жертвата.

След 27 години, през 1983 г., екипът на филма се завръща на същото място. Режисьорът Захари Жандов и актьорите засаждат 30-годишен дъб. Това е символичен акт на възстановяване и признателност. Местните жители посрещат с голяма обич Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Кунка Баева и Славка Славова. Тези актьори са живели месеци в селото по време на снимките.

Участието в Кан е белязано от незабравим момент. Малка делегация, включваща Гинка Станчева и Захари Жандов, представя филма. Те са настанени в луксозния хотел „Мартинес“ на крайбрежната улица „Кроазет“. Съпругата на режисьора, Ваня, предлага на Гинка Станчева да се появи на премиерата с българска национална носия. Това решение се оказва изключително успешно. Актрисата впечатлява всички присъстващи. Целият салон става на крака и аплодира. Френски вестник я нарича „Ла ведет бюлгар“ – Българската звезда.

Елин Пелин, чието истинско име е Димитър Иванов Стоянов, започва да пише още като ученик в Байлово. Първата му отпечатана творба е разказът „Мило ми е отечеството“ през 1895 г. Интересно е, че голямата му мечта първоначално е била рисуването, а не писането. Той дори кандидатства в новооткритото Рисувално училище през 1896 г. След като не е приет, се връща към писането. За първи път използва псевдонима Елин Пелин през 1897 г. под стихотворението „Тихи тъги“. Избира го от народната песен „Елин пелин, що се полюляваш…“.

През годините Елин Пелин използва множество псевдоними. Сред тях са Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горка Горчица. През 1900 г. той пристига в София с обещаващ талант. Сближава се с кръга около списание „Летописи“. Работи в Университетската библиотека и Народната библиотека. От 1924 г. е първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“. Там живее и работи до пенсионирането си през 1944 г.

Елин Пелин създава едни от най-значимите си произведения през този период. Сред тях са разказите „Напаст Божия“, „На оня свят“, „Андрешко“, „Пролетна измама“, „Гост“. През 1903 г. излиза сборникът „Косачи“, а през 1904 г. – „По жътва“. Литературната критика го определя като „писател на българското село“. Неговият внук Елин Боянов Иванов обаче по-точно го нарича

„певец на човешката душа“

През 1911 г. излиза повестта „Гераците“, а през 1928 г. – „Земя“. Тези две творби се радват на изключителна популярност.

По време на Първата световна война Елин Пелин пише патриотични произведения. През 20-те и 30-те години на XX век се посвещава на детската литература. Създава стихотворения, поеми, басни, хумористични разкази и приказки. Съставя христоматии и читанки. След 1944 г. творческата му активност намалява. Една от причините е прокобата заради приятелството му с цар Борис Трети. Елин Пелин използва влиянието си, за да убеди монарха да спаси българските евреи.

Писателят умира на 3 декември 1949 г. на 72-годишна възраст. През 1950 г. град Новоселци е преименуван на град Елин Пелин. Неговото име носи и скалист морски нос в Антарктида. Книгите му са преведени на над 40 езика.