Еврозоната и българският бюджет: ЕЦБ няма да одобрява разходите, но инфлацията остава ключов проблем

Основен въпрос, който вълнува критиците на единната европейска валута, е дали след присъединяването към еврозоната Европейската централна банка (ЕЦБ) ще поеме контрола върху националния бюджет на България.

Според Атанас Пеканов, бивш вицепремиер и икономист в Австрийския институт за икономически изследвания, това твърдение е далеч от реалността:

„Тук критиците на еврото минаха напълно към фантастиката, защото няма такъв процес в момента.“

— Атанас Пеканов, бивш вицепремиер, икономист в Австрийски институт за икономически изследвания

Експертите обясняват, че процесът, при който финансовите министри и Европейската комисия (ЕК) мониторират бюджетите на страните членки, съществува вече повече от 25 години. България вече подлежи на този мониторинг и в рамките на европейския семестър българското правителство изпраща бюджетите си към ЕК. Отбелязва се, че до момента България много рядко е получавала критики или е влизала в процедура по свръхдефицит, за разлика от повечето други страни.

Ролята на ЕЦБ и предизвикателствата пред България

Европейската централна банка няма отношение към процеса на одобрение на националните бюджети, тъй като нейната функция е свързана изцяло с паричната политика. С влизането на страната ни в еврозоната ние ставаме част от евросистемата. Това означава, че Българската народна банка (БНБ) трябва да бъде **активен участник** в системата, обяснявайки своята позиция относно правилната парична политика, включително по отношение на по-ниски или по-високи лихви.

Въпреки че на 4 юни 2025 г. ЕЦБ публикува положителна оценка за напредъка на България към въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г., необходими са стабилни икономически политики и структурни реформи. Към момента обаче страната е изправена пред сериозни предизвикателства. През септември 2025 г. България **вече не изпълнява инфлационния критерий** за еврозоната, като инфлацията достига 3.1% при допустимо ниво от 2.9%. Допълнителна несигурност създава фактът, че бюджетът за 2026 г. все още не е приет.

Стабилност и гъвкавост за гражданите и бизнеса

Президентът на Европейската централна банка очерта основните предимства, които българите могат да очакват от присъединяването:

„Какво ще се промени за българите, защото според мен това е важно за тях. Те ще могат да правят преводи, да пътуват и да сключват сделки навсякъде в еврозоната, без да трябва да обменят пари. Няма да мислят за колебания на валутния курс, дали левът е по-евтин или по-скъп, по какъв курс ще се обменя. Край на това. Паричната единица ще е една и съща за всички ни“.

— Президентът на Европейската централна банка

Според него, премахването на притесненията около обменния курс е „много ценно“. Еврото предоставя **гъвкавост и стабилност** и се счита за **втората резервна валута в света**.

Очаква се съществена промяна и за банковия сектор. Когато банките станат част от Евросистемата, те ще имат достъп до **повече стабилност и ликвидност**, както и до последователен и съгласуван надзор в системата. Това е реално преимущество за финансовата стабилност на страната.

„Това дава гъвкавост и стабилност, защото знаете точната ѝ стойност. И трябва да кажа, че това е силна парична единица, която се счита за втората резервна валута в света. И така, стабилност и гъвкавост, без проблеми с обменния курс, а това наистина е много ценно. Когато банките са част от Евросистемата, това означава повече стабилност, достъп до повече ликвидност, участие в по-голяма група от банки, както и надзор, организиран последователно и съгласувано в системата. Затова смятам, че по отношение на стабилност и достъп до ликвидност това е реално преимущество“

— Президентът на Европейската централна банка

Вижте също: Кризата с боклука: София и България пред промяна – Защо 'Замърсителят плаща' все още не работи?

Вижте също: Димитър Радев: България е с най-нисък дълг в ЕС, но фискалната дисциплина се разхлабва

Вижте също: Твърдо мнозинство: ДПС 'Ново начало' поема комисии, Борисов отменя изборите и търси прагматизъм

Вижте също: Криенето на публични данни: Голямата измама, която превръща знанието в частна стока