Еврото в България: Развенчаване на митове за скрити символи и дигиталната валута

Приемането на еврото в България отново повдигна въпроси за неговите символи и бъдеще. Сред най-разпространените теми са конспиративните теории за скрити дяволски знаци в евробанкнотите и опасенията около дигиталното евро и златния резерв на страната. Виолета Русенова от „След новините“ събра отговорите на тези въпроси.

Конспирациите за „дяволски знаци“ набраха скорост в социалните мрежи. Твърди се, че при определено сгъване на банкноти или при използване на огледало, се появяват изображения на дявол. Видеоклипове с подобно съдържание циркулират в TikTok от години. Например, на купюра от 50 евро, според тези твърдения, се появяват рога.

Преподавателят в Националната художествена академия Красимир Андреев, специалист по шрифт и калиграфия, нееднократно е чувал тези конспиративни твърдения. Той обяснява, че банкнотите са многопластови, с 4-5 печатни технологии и вградени защити. Наслагването на тези слоеве може да предизвика въображението, но Андреев не вижда тайни или дяволски знаци.

Банкнотата е многопластова като начин на правене и печатни технологии. Има 4 или 5 печатни технологии, които се нанасят върху всяка от страните на банкнотата. Освен това самата хартия има защити вътре, които обикновено са знаци, които са водни и можем да ги видим на светлина. Наслагването на всички тези слоеве един върху друг може да даде някаква възможност да може това нещо чрез въображението си да можеш да го прочетеш по друг начин.

Според Андреев, върху банкнотите са вградени множество защитни елементи като метални нишки и холограми. Тези защити са частично известни, а някои са пазени в тайна за сигурност. Той припомня, че още през 19 век в САЩ, Службата за тайни служби е създадена именно за да пази долара от фалшификации.

Европейската централна банка (ЕЦБ) категорично отхвърля твърденията за сатанински знаци. Дизайнът на евробанкнотите символизира европейския дух на отвореност и сътрудничество чрез изображения на прозорци и врати, както и мостове, символизиращи комуникацията между народите. Конспиративните теории за „дявол“ в евробанкнотите често са резултат от парайдолия – тенденцията на човешкия мозък да вижда познати образи в случайни или неясни визуални стимули.

Експертът Кирилка Епитропова разяснява, че има две серии евробанкноти, които са в обращение. Основният метод за разпознаване на истинските банкноти е „пипни, разгледай и наклони“. Водният знак е ключов елемент, който фалшификаторите трудно имитират. Епитропова съветва да се проверява релефът и водният знак срещу светлина. Тя призовава за особена бдителност при банкнотите от 500 евро, които не се печатат от 2019 г., но остават валидно платежно средство.

Това, което фалшификаторите все още не могат да направят като хората, е водният знак. На фалшивите банкноти това нещо е нарисувано и няма как да пропусне светлината. Има релеф, така че първото, което трябва да направите е да я опипате хубаво с пръсти. Второто, което можете да направите, е да вдигнете банкнотата към светлина или нещо по-тъмно за фон.

По данни на ЕЦБ, най-фалшифицирани са купюрите от 20 и 50 евро. Фалшификаторите използват два основни подхода: имитиране на по-едри купюри (200 и 500 евро), които се срещат по-рядко, или смесване на фалшиви банкноти от 20 и 50 евро сред истински при масови сделки. Повече съвети за разпознаване на истински евробанкноти може да прочетете в свързана статия.

Дигиталното евро е друг актуален въпрос. Въпреки опасенията за следене и лимити, то е проект на ЕЦБ, целящ да се конкурира с други големи играчи като Китай и САЩ. Стоян Панчев, икономист от ЕКИП, обяснява, че дигиталната валута ще функционира като пари в брой в електронен портфейл. Обсъжда се лимит до 3000 евро в електронен вид. Подготовката за въвеждането му започна на 1 ноември 2023 г., но все още няма ясен срок. Големите европейски банки обаче са против дигиталното евро, тъй като то би отнело част от техните функции.

Митът, че България ще загуби своя златен резерв след приемане на еврото, също е развенчан. Финансовият анализатор Макс Баклаян обяснява, че България има 43 тона злато, голяма част от което е в Лондон. То се използва като обезпечение на договори и страната печели от него. Вноската към ЕЦБ е малка част от общия капитал, като 85% е във валута и 15% в злато. Това злато остава собственост на БНБ и служи като гаранция.

Много е важно да се каже, че това не е плащане към ЕЦБ, това си е нашето злато, което стои в ЕЦБ като гаранция. Златният резерв ще си остане на държавата, въпреки тази вноска, която сме дали на ЕЦБ – тя продължава да е на БНБ. Просто се намира на различно място.

След 145 години история, левът ще остане в историята, но ще бъде обект на колекционерски интерес. Принципът при присъединяване към еврозоната включва период, в който и двете валути са в обращение, последван от безплатна обмяна в банки и пощи. След това БНБ ще остане единствената институция за обмяна без такси.