Евростат: България над средното за ЕС по заетост, но с отчетливи регионални дисбаланси
Според последните данни на Евростат, равнището на заетост в Европейския съюз е достигнало рекордни 75.8% през 2024 г., отбелязвайки ръст от 0.5%. България също регистрира повишение от 0.6%, достигайки 76.8% и оставайки над средното за ЕС. Въпреки добрите национални показатели, в страната остават силни регионални дисбаланси, като Югозападният регион води, а Северозападният район отчита най-ниска заетост.
Последните данни на Евростат сочат, че равнището на заетост сред хората в трудоспособна възраст (20–64 години) в Европейския съюз е нараснало с 0.5% спрямо 2023 г. През 2024 г. заетостта в общността достига рекордни 75.8% – най-високото ниво, откакто се води статистика. Въпреки този рекорд, общността изостава с 2.2 процентни пункта от целта си от 78%, заложена в Плана за действие по Европейския стълб на социални права за 2030 г.
На този фон, България отчита заетост от 76.8 на сто през 2024 г. (за населението на възраст 16–64 години), като така страната остава над средното ниво за ЕС. Това представлява повишение с 0.6 % спрямо равнището, регистрирано през 2023 г.
Европейските лидери и изоставащите региони
Почти половината от всички региони в ЕС вече са достигнали или надхвърлили целевото равнище от 78 % за 2030 г. Тези региони са концентрирани предимно в Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Нидерландия, Словакия и Швеция, като към групата се присъединяват също Естония, Кипър и Малта.
Най-голям дял на заетите сред регионите на ЕС през 2024 г. е регистриран във финландските Оландски острови (86.4 %), следвани от столичния регион около Варшава, Полша (86.2 %), и района около словашката столица Братислава (85.4 %). Сред страните с най-високи национални равнища на заетост през 2024 г. са Нидерландия (83.5%), Малта (83.0%) и Чехия (82.3%).
В другия край на скалата, най-ниски нива на заетост са отчетени в Южна Италия – например в Калабрия (48.5 %) и Кампания (47.3 % и 49.4 %). Ниски национални нива регистрират също Италия (67.1%), Гърция (69.3%) и Румъния (69.5%).
Вътрешните дисбаланси в България
Регионалните различия в България остават значими. Югозападният регион (включващ София) запазва най-висока заетост в страната с 79.9 на сто през 2024 г. Любопитен факт е, че въпреки водещата си позиция, този регион регистрира лек спад от 0.6 процентни пункта спрямо 2023 г. (80.5 %).
Северозападният район отчита най-нисък дял на заетите в страната – 69.3 на сто. Въпреки това, Северозападният регион показва най-значителен ръст в рамките на страната, отбелязвайки увеличение от 2.1 процентни пункта спрямо 2023 г.
Много региони с ниска заетост в ЕС са селски, слабо населени или периферни, както се наблюдава в Южна Испания, Италия, Гърция и Румъния. Друга група са бивши индустриални центрове, които не са успели да се адаптират икономически след негативното въздействие на глобализацията върху традиционни сектори като въгледобив, стомана или текстил.
Предизвикателства и бъдещи прогнози
Пазарът на труда в България е изправен и пред предизвикателства, свързани със свръхквалификацията. Около 20.9% от трудоспособното население в страната са свръхквалифицирани, което е близко до средното за ЕС (21.3%). Свободните работни места през 2024 г. са концентрирани основно в преработващата промишленост, държавното управление, образованието, търговията, хотелиерството и ресторантьорството.
Последните данни за юни 2025 г. сочат, че общото ниво на безработица в ЕС спада до исторически най-ниско ниво от 5.9%. Въпреки това, безработицата в България се повишава леко през същия период. Българската конфедерация по заетостта прогнозира, че пазарът на труда ще се движи с висока динамика през следващите шест месеца, което може да повлияе положително на заетостта и безработицата.
