Европейската комисия прогнозира забавяне на икономическия растеж: България ще достигне 2.1% до 2027 г.
Европейската комисия прогнозира забавяне на икономическия растеж в България от 3,4% през 2025 г. до 2,1% през 2027 г. Причините включват спад в потреблението и инвестициите, както и фискални ограничения. Въпреки това, други анализи като тези на Allianz Trade и БНБ са по-оптимистични, като прогнозират, че България може да стане лидер по икономически ръст в ЦИЕ до 2027 г.
Европейската комисия (ЕК) прогнозира значително забавяне на икономическия растеж в България през следващите години. Според актуалните данни, растежът, който през 2025 г. достигна 3,4%, ще се свие до 2,7% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. Това забавяне се дължи основно на очакваното намаляване на потреблението и инвестициите, особено през втората половина на 2025 г.
Причината за песимистичните очаквания е по-ниският принос на публичния сектор, който реагира на държавни приходи, по-ниски от планираните. През 2026 и 2027 г. се очаква растежът на частното потребление да се забави, тъй като се прогнозира и забавяне на ръста на заплатите и социалните трансфери.
Въпреки по-консервативните прогнози на ЕК, алтернативни оценки показват по-голям оптимизъм. Според анализ на Allianz Trade, българската икономика е отбелязала растеж от 3,1% през 2025 г., което я позиционира на трето място в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Българската народна банка (БНБ) също дава по-висока прогноза за ръст на БВП от 2,9% през 2025 г. Очаква се България да стане лидер по икономически ръст в ЦИЕ през 2027 г. с прогнозиран ръст от 3,1% според Allianz Trade, докато средногодишният растеж на реалния БВП в еврозоната се очаква да бъде значително по-нисък, едва 1,2% през 2025 г.
Пазарът на труда остава силен. ЕК прогнозира, че нивото на безработица ще падне под 4% още през 2025 г. Ръстът на заетостта отразява усилията на бизнеса да привлича работници, особено нискоквалифицирани, от трети страни, което може да облекчи натиска върху заплатите в бъдеще. Изследователските данни показват, че безработицата може да спадне още повече, достигайки около 3,3% до 2027 г.
Що се отнася до инфлацията, ЕК прогнозира тя да достигне 3,5% през 2025 г., повлияна от няколко фактора: увеличение на ставките на ДДС върху хляба и ресторантските ястия, по-високи акцизи върху тютюна и увеличение на административно регулируемите цени на газ, отопление и електроенергия. През 2026 г. инфлацията се очаква да се забави до 2,9%, но през 2027 г. отново се прогнозира повишение до 3,7%. Независимо от това, други анализи очакват низходящ тренд, като прогнозират 2,8% за 2026 г. и 2,6% за 2027 г., което би било под средните нива за региона.
Фискалната картина показва предизвикателства. През 2025 г. дефицитът се очаква да остане на 3% от БВП поради увеличените социални разходи и ръста на заплатите в публичния сектор, особено в отбраната и вътрешната сигурност. Ръстът на разходите продължава да изпреварва увеличението на приходите, въпреки подобрената данъчна събираемост и възстановяването на стандартните ставки на ДДС. През 2027 г. ЕК прогнозира дефицитът да нарасне до 4,3%.
