Европа все по-категорично посяга към замразените руски активи за Украйна
Европа все по-категорично обмисля и утвърждава използването на замразените руски активи за подкрепа на Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц призова за мобилизация на 140 милиарда евро, а ЕС вече получава първи плащания от лихвите по тези активи.
Снимка: AP/БТА
Европа все пак намира воля и начин да използва замразените руски активи, за да подкрепи Украйна, макар и донякъде, пише сп. ‘Форин Полиси’. Тази стъпка бележи значителна промяна в позицията на някои европейски държави, които доскоро бяха скептично настроени към достъпа до тези средства. Нарастващият консенсус за по-агресивно използване на замразените руски активи е централна тема в европейския дебат.
В четвъртък, по време на по-ранния дебат, германският канцлер Фридрих Мерц призова за мащабна мобилизация на замразените активи на Руската централна банка, за да се подпомогне Украйна с около 140 милиарда евро, като парите да се използват единствено за оборудване на Киев с ново оръжие, за да се гарантира оцеляването му на бойното поле. Това предизвика сериозен дебат и откри нови възможности за финансиране на Украйна. Предишните опасения на Белгия и Франция относно правните последствия от прякото конфискуване на близо 200 милиарда евро руски активи, които са в ЕС, изглежда намаляват, въпреки страховете от съдебна отговорност и загуба на доверие в еврото.
‘Това е сигнал към [руския президент Владимир] Путин, че ще финансираме Украйна, за да продължи да се бори, и то с европейски оръжия, и че ще вземем спестяванията им’, заяви Сандер Тордоир, главен икономист в Центъра за европейска реформа.
Призивът на Мерц идва, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че Европа работи по формула за посрещане на финансовите нужди на Украйна не за сметка на европейските данъкоплатци, а с руски пари. ‘Трябва да бъдем много ясни: това е война на Русия и виновникът трябва да плати за нея’, подчерта тя.
Новият европейски консенсус за по-агресивни действия се засилва и в контекста на възможен отказ на САЩ от по-нататъшно участие във войната в Украйна. Тимъти Аш, стратег в RBC BlueBay Asset Management, посочи, че ‘Добрата новина е, че парите ще отидат в Украйна. Всички разбират, че има голям финансов дефицит – те се нуждаят от пари и това е очевидният източник.’
На среща в Дания на държавните и правителствени ръководители на блока се очаква да бъдат уточнени по-нататъшни подробности за използването на замразените руски активи. Според Тордоир, европейците винаги са знаели, че могат да използват този лост и вече до известна степен са го правили.
Германският социалдемократ Матиас Мирш по време на посещение в Киев заяви, че всички варианти за използване на замразените руски активи като част от европейската подкрепа за Украйна са възможни и този въпрос може да бъде обсъден в рамките на преговорите за нови европейски санкции срещу Русия.
Въпреки че Франция, в лицето на президента Еманюел Макрон, доскоро изразяваше несъгласие с конфискацията, изглежда, че след срещата му с украинския президент Володимир Зеленски в ООН, позицията е станала по-отворена към нови решения за финансиране. Все по-ясно става, че Брюксел не е склонен да позволи на проруски държави-членки като Унгария и Словакия да блокират допълнителни мерки. Мерц подчерта, че новият план за финансиране може да бъде одобрен с ‘голямо мнозинство’, а не с единодушно съгласие.
Планът изглежда като по-голяма версия на това, което Европа и държавите-членки на Г-7 вече са направили: използване на лихвите от замразените руски активи за гарантиране на скромни заеми. Според информациите, обсъжданите предложения включват прехвърляне на паричните средства, държани в Европа, в Украйна на траншове и замяната им с дългосрочни дългови задължения на ЕС, което би оставило основните активи незасегнати, но би мобилизирало незабавно парите за Украйна. Изплащането би било обвързано с изплащането на военни репарации от Русия на Украйна при договореното приключване на войната. Алтернативна идея е държавите-членки или ЕС като цяло да емитират нов дълг, гарантиран от замразените руски активи.
В ЕС са замразени около 210 милиарда евро активи на руската централна банка, голяма част от които се съхраняват от ‘Юроклиър’ в Брюксел. От миналата година лихвите от тези активи вече се използват за финансиране на доставки на оръжия за Украйна. Германия планира да използва печалбите от замразените руски активи за финансиране на военната помощ за Украйна, като част от одобрените от Г-7 50 млрд. евро под формата на заем, който ще се гарантира с тези руски активи. Техническите детайли обаче все още не са уточнени и възможно е това да отнеме месеци. За 2024 година Германия е приела да отпусне 8 млрд. евро военна помощ, а за 2025 година се очаква тази сума да намалее наполовина, но страната остава значим донор в инициативата на НАТО за 40 млрд. евро.
Една оставаща разлика между предложенията на Европейската комисия и плана, очертан от Мерц, е за какво ще бъдат използвани парите. Мерц иска те да бъдат предназначени изключително за отбрана, докато Комисията работи по финансов пакет, който да покрие нуждите на отбраната, възстановяването и други финансови нужди на Украйна.
Обединеното кралство, Канада и Съединените щати заедно разполагат с още около 50 милиарда долара замразени руски активи и също са съгласни с по-агресивна мобилизация на тези средства за финансиране на Украйна, което прави общия пакет потенциално по-голям от 140-те милиарда евро, които Мерц очерта. Москва пък повтори своето несъгласие с всякакви стъпки към конфискация, предупреждавайки за ‘последствия’.
Германският консерватор Йенс Шпан подчерта необходимостта от дискусия дали и как замразените активи могат да бъдат използвани, въпреки правните пречки. Много наблюдатели смятат, че правните аргументи срещу конфискацията са преувеличени, защото Русия, чрез използването на агресивна война, вече се е отказала от всякаква защита по международното право, която би могла да защити суверенните активи. Но дори и без тази по-смела стъпка, могат да бъдат предоставени сериозни суми пари за подкрепа на Украйна.
‘Разочароващо е, че активите не се конфискуват, но ключовото е, че Украйна разполага с финансирането, за да оцелее и да спечели войната. А тези суми са достатъчно големи, за да променят нещата’, казва Аш. Европейската комисия е обявила през юли 2024 г., че ЕС е получил първото плащане от 1,5 млрд. евро, 90% от които са за Европейския механизъм за подкрепа на мира и 10% за Механизма за Украйна, използвани със средствата от замразените руски активи.
