Европа търси опита на Украйна за изграждане на щит срещу дронове
На срещата на върха в Копенхаген европейските лидери се обърнаха към Украйна като към ключов експерт за изграждане на защита срещу нарастващата заплаха от дронове. Докато се обсъжда идеята за „стена от дронове“, страни като Дания и Норвегия вече предприемат спешни мерки след скорошни инциденти.
Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски Снимка: Ройтерс
Европейските лидери се обърнаха към Украйна за безценен опит и стратегически съвети в борбата с безпилотни летателни апарати. По време на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Копенхаген, континентът признава, че бойното поле в Украйна се е превърнало в най-напредналата лаборатория за анти-дроун технологии.
На фона на зачестилите нерегламентирани полети на дронове над ключови обекти в Европа, темата за сигурността доминира разговорите. Дания, която е домакин на форума, наскоро забрани полетите на граждански дронове, за да гарантира безопасността на близо 50-те европейски лидери, а германските въоръжени сили се включиха в охраната на събитието.
„За съжаление единственият експерт в света по отношение на способностите за борба с дронове в момента е Украйна, защото те се борят с руските дронове почти всеки ден.“
— Мете Фредериксен, министър-председател на Дания
Датският премиер подчерта, че Европа трябва да действа бързо, за да се поучи от украинския опит. „Трябва да вземем целия опит, всички нови технологии, всички иновации от Украйна и да ги приложим в нашето превъоръжаване“, добави тя.
Украинският президент Володимир Зеленски, който присъства на срещата, потвърди готовността на страната си да сподели знанията си, особено с Дания. Неговият опит е ключов в момент, когато лидерите обсъждат амбициозни проекти като идеята за изграждане на общоевропейска „стена от дронове“. Тази концепция, макар и подкрепена от мнозина, среща и сериозни резерви.
Литовският президент Гитанас Науседа, чиято страна граничи с Беларус, предупреди за огромните разходи за система, която би могла да защити „всеки сантиметър“ от територията, и призова за по-целенасочен подход. Полският премиер Доналд Туск също изрази нетърпение, като заяви, че би искал дискусиите да са по-напреднали и вече да има взети решения за финансиране.
„Украйна е мощна сила, когато става въпрос за иновации и за прозрения в областта на технологиите за неутрализиране на дронове и за противодействие на киберзаплахите и прочие.“
— Марк Рюте, министър-председател на Нидерландия
Рюте подчерта колко е важно Украйна да споделя своите знания, натрупани по време на „ужасната, необоснована руска агресия“.
Норвегия също се сблъска с нарушения на въздушното си пространство от дронове, което доведе до смущения във въздушния трафик. Норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре призна необходимостта от спешни действия.
„Трябва да подобрим капацитета си за засичането на дроновете. Трябва да подобрим сътрудничеството между полицията и отбраната и работим по този въпрос.“
— Юнас Гар Стьоре, министър-председател на Норвегия
На фона на тези разговори, Европейската комисия вече е подготвила предложения за запълване на пропуските в европейската отбрана до 2030 г., като поставя специален фокус върху противовъздушната отбрана и защитата от дронове.
Въпреки амбициите, лидерите остават реалисти. Мете Фредериксен призна, че пълната защита от намеси е нереалистична.
„Не мисля, че някога ще стигнем до заключението, че в Европа няма да летят дронове или няма да има саботажи.“
— Мете Фредериксен
Срещата на върха, инициирана от френския президент Еманюел Макрон след руската инвазия през 2022 г., продължава да бъде ключова платформа за диалог по наболели въпроси, включително икономическа сигурност, миграция и трафик на наркотици.
