Европа срещу спекулата: Тавани на цени и доброволни замразявания

Европейските държави прилагат разнообразни мерки срещу спекулата с храни. Подходите варират от законови тавани на надценките до доброволни споразумения. Целта е ограничаване на инфлацията и защита на потребителите.

У нас, „ДПС – Ново начало“ внесе законопроект. Той предлага ограничение до 20% надценка за основни храни. Мярката трябва да действа до края на 2026 г. Предложението е вдъхновено от гръцкия модел.

Законопроектът предвижда потребителска кошница. Тя включва брашно, хляб, мляко, месо, яйца, олио, зеленчуци и плодове. За тези продукти се предлага 20% таван на надценката. В магазините те трябва да са ясно обозначени със стикери.

Забранява се умишлено изчерпване на стоки от кошницата. Не се допуска и насочване към по-скъпи заместители. Целта е предотвратяване на изкуствен недостиг.

Контролът ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Данъчните власти също ще наблюдават пазара. За нарушителите са предвидени глоби до 20 000 евро.

Хърватия въведе задължителни тавани на цените през 2023 г. Това се случи след приемането на еврото. Мерките обхващат олио, мляко, брашно, захар, пилешко и свинско месо. Целта бе спиране на спекулативното поскъпване. Въпреки резултатите, производители започнаха да използват по-евтини суровини.

Гърция също предприе действия срещу спекулата през 2023 г. Властите подчертаха, че печалбата е позволена, но не и печалбарството. Това доведе до намаление на цените с до 20% за някои продукти. Съседните ни страни например поставят максимални 20% върху надценките от производителите до магазините.

Испания въведе намалена ставка на ДДС от 4% за основни храни. Това се случи през 2022 и 2023 г. за шестмесечен период. Имаше и таван на цените на тока и газа. Румъния премахна тавана на цените на основни храни. Той бе въведен през 2023 г. и удължаван няколкократно.

Част от европейските държави избраха „меки“ мерки. Те заложиха на доброволни ограничения, които се прилагат масово. Във Франция големи вериги замразиха цените за шест месеца. Правителството публикува „черен списък“ на нарушителите.

Финландия въведе законово закръгляне. Монетите от 1 и 2 евроцента не са в обращение. Това премахва „къдравите“ цени. Правилото е възприето от Нидерландия, Белгия и Ирландия.

Словения подписа споразумение с търговци през 2007 г. Над 100 продукта бяха следени. Фирми, вдигнали цени над 6%, бяха публично посочвани. В Кипър през 2008 г. също имаше споразумение с над 7000 фирми. Цените се следяха активно. За опити за спекула се налагат глоби. Коректните фирми получават стикери от финансовото министерство. Този модел възприемат Малта, Латвия и Литва.

Словакия изготви Етичен кодекс за търговия през 2009 г. Има и ежедневен мониторинг на цените. Естония приложи споразумение за добри практики през 2011 г. То касаеше показването на цени.

Правителствата демонстрират отговорност с тези мерки. Стоките с тавани на надценките стават по-достъпни. Спекулата частично се ограничава, инфлацията временно се стабилизира. На места надценките достигат до 90%. Производителите обаче губят интерес да предлагат стоки под особен надзор. Това крие риск от недостиг.