Европа се мобилизира за Гренландия: Войски и дипломация срещу амбициите на Тръмп

Европейски държави предприемат активни стъпки за защита на Гренландия. Германия, Франция, Швеция и Норвегия изпращат военнослужещи на острова, докато Дания и Гренландия водят разговори с вицепрезидента и държавния секретар на САЩ във Вашингтон. Тези действия са централна тема в западния печат, особено след като британският вестник „Гардиън“ задава въпроса: „Докъде ще стигне Европа, за да защити Гренландия от Тръмп?“

Анализът на Катрин Бътлър в „Гардиън“ подчертава, че пренебрегването на международното право от страна на президента Тръмп разкрива дълбоката зависимост на Европа от САЩ за военна сигурност. Бътлър пише:

Пренебрегването на международното право от страна на президента разкрива зависимостта на континента от САЩ. Лидерите затвърдиха реториката си в подкрепа на Дания, но цената на конфронтацията с него е висока.

Заплахата на Доналд Тръмп да поеме контрола над Гренландия „по един или друг начин“ вече не се възприема като проста хвалба. След военната операция на САЩ във Венецуела, европейските лидери гледат на амбициите за Гренландия като на сериозно намерение, движено от идеология, неоимперски експанзионизъм или жажда за природни ресурси. Това поставя Европа пред дилема: да се противопостави или да успокои САЩ, дори когато действията им напомнят „незаконното“ руско нахлуване в Украйна.

Съветникът на Тръмп, Стивън Милър, заяви пред Си Ен Ен, че „никой няма да се бие със Съединените щати“ за Гренландия. В отговор на това, лидерите на Франция, Германия, Испания, Италия, Полша и Великобритания излязоха с обща декларация. Те потвърдиха подкрепата си за датския суверенитет, предупреждавайки Тръмп да не се намесва. Въпреки това, остава неясно каква „борба“ са готови да водят европейските сили, ако дипломацията се провали. Анализатори твърдят, че оправданието на Тръмп да „дрънка оръжия“ срещу съюзник в НАТО като Дания, уж за защита от Русия или Китай, е неоснователно. Контролът над Гренландия: Тръмп разглежда варианти да придобие острова с военна сила.

Европейският отговор: Военно присъствие и дипломация

В отговор на ситуацията, Франция, единствената ядрена сила в ЕС, ще изпрати войски в Гренландия за съвместни учения. Това решение следва обявеното от Дания засилено военно присъствие. Френският вестник „Монд“ цитира датския външен министър Ларс Льоке Расмусен, който след среща във Вашингтон е заключил: „ясно е, че президентът Тръмп има желание да завладее Гренландия“.

Германското министерство на отбраната потвърди, че 13-членен разузнавателен отряд на Бундесвера ще пристигне в Нуук по покана на Дания. Мисията цели да проучи възможностите за военен принос в гарантирането на сигурността в региона. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ отбелязва, че френският президент Еманюел Макрон приема „заплахите на Тръмп много сериозно“ и Франция планира да открие консулство в столицата на Гренландия.

Швеция изпраща няколко офицера за подготовка на учения „Операция арктически страж“ по покана на Дания. Норвегия също изпраща двама военнослужещи за разработка на планове за сътрудничество между съюзници от НАТО. Тези стъпки показват координирани европейски усилия, като Германия ще оглави групата европейски страни в мисията по защита на острова. Мисията на страните от ЕС в Гренландия ще се координира от Копенхаген, а не чрез структури на НАТО, за да се избегне участието на САЩ.

Експертът по отбрана Сара Нани коментира пред „Райнише пост“, че разговорите във Вашингтон не са довели до отказ на Тръмп от териториалните му претенции. Тя смята, че военният жест на солидарност трябва да бъде допълнен от конкретни дипломатически заплахи към Белия дом. Според Нани, германският канцлер Фридрих Мерц трябва ясно да заяви, че ще има последствия за САЩ, ако продължат да подкопават сплотеността в НАТО, поставяйки под въпрос териториалната цялост на Дания.

Различия и стратегическо значение на Гренландия

„Ню Йорк таймс“ съобщава, че след срещата в Белия дом, датският външен министър Расмусен е заявил, че Дания, Гренландия и САЩ имат „фундаментални различия“ относно бъдещето на територията. Часове преди срещата Тръмп заяви, че САЩ „се нуждаят от Гренландия“. Трите правителства ще сформират „работна група“ за намиране на решение, което да отчита опасенията на Тръмп за сигурността, без да нарушава териториалната цялост на Дания или правото на самоопределение на гренландците.

Доналд Тръмп и висши служители в администрацията му са представяли различни варианти за контрол над Гренландия, включително военна сила или покупка на острова. Въпреки че държавният секретар Рубио е говорил за покупка, гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен многократно е заявявал, че територията не е за продан, а Дания няма правомощия да я продава.

„Ню Йорк таймс“ обяснява и защо Гренландия е толкова важна в затоплящия се свят. По-голямата част от острова е покрита с лед, който се топи бързо. Това има огромни последици за климата на Земята. С затоплянето на Арктика се отварят нови търговски пътища и достъп до природни ресурси, жизненоважни за чистите енергийни технологии. Тази достъпност обаче прави региона стратегически уязвим. Бившият служител на Пентагона Джон Конгър обобщава:

Накратко: изменението на климата прави Арктика по-достъпна стратегическа цел за световните сили – факт, който президентът Тръмп не е пропуснал. Неговата фиксидея за Гренландия е признание, че изменението на климата е реално.

Дания вече разполага предованден команден пункт в Гренландия за улесняване на прехвърлянето на по-големи сили и съюзници. Германия обмисля участие на ВМФ и ВВС, включително базиране на нови самолети Poseidon в Гренландия. Ученията в Гренландия ще включват и участие на Нидерландия и Канада.